БНБ засега води по размер на заплатата, която получават висши ръководители на държавна служба.
От 1 януари 2019 г. управителят на БНБ взема 16 849 лв. месечно при положение че, през последните 3 г. се е разписвал срещу 15 368 лв.
В Закона за БНБ пише, че заплатите се определят в зависимост от средните възнаграждения на ръководителите на банките. Заплатите на ръководния персонал в БНБ от началото на 2019 г. са 5244 лв. - това са шефовете на дирекции, които са 30 на брой.
В България има над 150 човека на държавна работа, които вземат повече от премиера, а част от тях и от президента, който е най-добре платеният държавник.
Сред тях наскоро се нареди и генералният директор на БНР Светослав Костов със заплата за август от 8209 лв. Месец по-рано, когато зае поста, е бил малко по-скромен – получил е 7800 лв.
Според закона за радиото и телевизията заплатите на членовете на управителните съвети на БНР и БНТ са три четвърти от заплатите на членовете на СЕМ, т.е. 2817 лв. Генералните директори на двете държавни медии са приравнени към председател на постоянна комисия в парламента или председател на парламентарна група. Или в момента шефовете на БНТ и БНР получават по 5070 лв. месечно. Към тази сума се добавя и класът за прослужено време, който е минимум 0,6% за всяка година трудов стаж. В държавната администрация е в парламента и 1%, а в съдебната система - 2%. За научна степен между 10 и 15 на сто. А за шефа на БНР има и 40% надбавка,която е записана в договора му за управление на радиото. Та, като към 5070 лв. се сложи въпросната добавка и трудовият стаж заплата му надхвърля 8000 лв.
В редица регулаторни органи и държавни ведомства законът е позволил да получават заплати в зависимост от секторите, които те контролират. Например в СЕМ, която е регулаторът на електронните медии, вземат заплати, равни на депутатските. В момента основното възнаграждение на членовете на СЕМ е 3756 лв. месечно. Към тази сума трябва да се добави и прослуженото време, а какви са бонусите, само в СЕМ знаят. Защото регулаторът не се финансира пряко от бюджета, а от фонд “Радио и телевизия” в който се събират приходи от месечни такси за приемане на радио и тв програми и различни лицензи и разрешителни.
На второ място в своеобразната класация на заплатите са членовете на Комисията за финансов надзор (КФН). Председателят на регулатора получава основно месечно възнаграждение в размер на 13 146 лева, а заместниците му - 12 003 лева. За директорите на дирекции сумата е 5133 лева. Актюерите получават средно по 4500 лева. Това са основните заплати без начислените класове и други надбавки.
С промените в закона възнагражденията в КФН също като в СЕМ бяха обвързани с приходите от събираните такси и не зависят пряко от бюджета. В другите регулаторни органи принципите за определяне на заплатите са смесени. В някои от тях те зависят от средното заплащане в сектора, който надзирават, в други – от общото заплащане в страната. В Комисията за енергийно и водно регулиране например председателят взема 93% от три средни месечни заплати в енергийния сектор, а членовете - по 85%. За второто тримесечие на 2019 г. средната заплата в енергетиката е била 2048 лв. Така председателят на КЕВР се е подписвал за поне 5713 лв., а членовете на комисията – срещу 5222 лв. Това са заплатите без класовете за прослужено време.
В съдебната система заплатите също не са малки, като рекордът принадлежи на Конституционния съд. Председателят му получава заплата, средноаритметична на основните заплати на президента и парламентарния председател. В момента това е 6521 лв. В съдебната система обаче класовете за прослужено време са 2% за всяка година трудов стаж и при примерно 20 години работа председателят би трябвало да се разписва срещу около 9300 лв. месечно. Членовете на този съд вземат 90% от основната заплата на предсе Слдателя и към получената сума се начисляват класовете.
В добавка, когато им изтече 9-годишният мандат, тези съдии имат право да се пенсионират, независимо дали са навършили пенсионна възраст и дали ще работят след това нещо друго, или не. При това те получават накуп 20 заплати.
Поне основните, защото например депутатите, които получават по 3756 лв., имат в добавка класове, допълнение към заплатата за участие в комисии и пари за сътрудници.
Председателят на парламента получава с 55% отгоре над депутатската заплата, т.е. основното му възнаграждение е 5821 лв. Без класовете. Премиерът получава с 5% по-малко от парламентарния шеф, т.е. основната му заплата в момента е 5530 лв. Бойко Борисов обаче има към 30 години трудов стаж и с класовете заплатата му е към 7189 лв.
Президентът получава две депутатски заплати, т.е. основната му е 7512 лв. При него като на военен обаче класовете му носят още 60% към заплатата и тя става 12 019 лв. месечно.
В миналия парламент депутатите Мартин Димитров и Петър Славов вкараха промени в редица закони, които слагаха тавани на възнагражденията на много регулаторни органи. Това стана през ноември 2015 г., като тогава и двамата говореха, че за СЕМ, БНТ и БНР трябва да се запише, че крайното месечно възнаграждение не трябва да надхвърля 90% от заплатата на председателя на Народното събрание. Мотивът им тогава беше, че се носели слухове за огромни заплати на шефовете на БНР и БНТ, които надвишават тези на президента и премиера. Проектът стигна до гласуване на първо четене в пленарната зала, но до второ - не./24 часа
https://m.24chasa.bg/novini/article/7668677
