На 15 юни отбелязваме Видовден.
Няма сведения да съществува светец с подобно име, затова този ден не е включен в църковния календар. Смята се, че честваме Вида - сестра на двамата светци, наричани градушкари, Вартоломей и Елисей.
В народната митология Вида е образ на възмездието. Тя разделя правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд.
Оттук е и изразът: "Ще дойде Видовден", т.е. времето за възмездие, и всеки ще получи заслуженото според делата си, а греховете му ще бъдат наказани.
Вярва се, че дори и да има забавяне (забравяне) на правдата, тя ще дойде на Видовден: "Господ забавя, но не забравя!"
Според други празникът е посветен на св. Вит, закрилник на зрението, живял в края на III и началото на IV век.
Празникът се почита, за да се предпазим от градушки.
Поверията на този ден гласят, че днес не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите.
Хората вярвали, че градушките идват като възмездие за греховете и това е довело до представата, че на Видовден наяве излизат всички сторени злини.
Оттам е и предупреждението: "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!"
Човек трябва да се отдаде на размисъл и да осъзнае грешките си – на кого е навредил, кого е оскърбил или наранил и да потърси прошка
У нас празникът се отбелязва основно в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко. А по света се чества в Черна гора, Босна и Херцеговина, Чехия и Сърбия.
В България денят се свързва и с култа към Слънцето.
Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.
Имен ден днес празнуват всички с имената: Видо, Вида, Виден, Видена, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
