Днес отбелязваме и Международния ден на труда. В много страни на тази дата се провеждат демонстрации в защитата на трудещите се.
1 май е един от официалните празници и в България.
Началото е дадено на 1 май 1886 година когато над 300 хиляди работници в САЩ излизат на масов протест с искане за 8-часов работен ден.
По-късно датата е обявена за международен ден на труда.
У нас той се чества от 1890 година по инициатива на Топографското дружество.
След края на режима през 1989 г. 1 май продължава да е неработен ден, но държавата не се ангажира с организирането на масови прояви, както по времето на социализма.
Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през XIX век и работническите протести за зачитане на социални права. Началото се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка с участието на 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, убиват няколко от тях и раняват около 200. На 4 май, по време на последвалия протест срещу полицейското насилие, сред силите на реда е хвърлена бомба, при която загива един униформен, а шестима са ранени. Бързо са осъдени и екзекутирани 7 анархисти, но впоследствие са оправдани.
През 1889 г. Учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава "социалдемократическите партии и профсъюзите от всички страни да демонстрират енергично на 1 май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир". Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, Конгресът решава, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно".
