Европейската комисия отправи остри критики срещу България, че не прилага ефективни мерки срещу корупцията и прането на пари. В доклада за икономическия напредък на страните Брюксел посочва, че у нас потенциалните финансови престъпления не се разследват както трябва. 2/3 от сигналите за съмнителни сделки, които банки и други финансови институции пращат към звеното за финансово разузнаване в ДАНС, засягали "местни видни политически личности", но правоприлагащите органи не са предприели "подходящи последващи действия", сочи докладът.
България не е направила анализ какво пречи тези случаи да бъдат разследвани и изпратени в съда с необходимите доказателства. Според ЕК ограничените финансови разследвания и финансово профилиране пречат ефективно да се възстановяват активи по дела за организирана престъпност и корупция. Еврокомисията отправя специална препоръка към българските служби и прокуратурата да покажат "стабилни резултати при ефективното разследване и наказателно преследване на случаите на корупция по високите етажи, включително с участие на политици". Брюксел подчертава още, че страната ни трябва да обърне по-сериозно внимание на риска от корупция, защото извлечените облаги от това престъпление после стават предмет на престъплението “изпиране на пари".
В доклада се посочва, че България отстранява слабостите в своята уредба за борбата с изпирането на пари, но все още не е привела в действие всички евродирективи в тази област. Страната ни не е приключила своята национална оценка на риска, която е "крайъгълен камък в разработването на адекватни политики за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма".
Докладът не отразява случая с трансферите на десетки милиони долари от държавната петролна компания на Венецуела към българска банка, по който в момента се води разследване за пране на пари. За тях се разбра след среща на премиера, главния прокурор и шефа на ДАНС с американския посланик Ерик Рубин преди десетина дни. След срещата главният прокурор Сотир Цацаров посочи, че трансакциите са засечени с помощта на "партньорски служби", визирайки службите на САЩ.
В доклада на ЕК се припомня, че от 2013 до 2018 г. България е била обект на редовно проследяване от звеното на Съвета на Европа за оценка на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма - Moneyval. Наблюдението е свалено през юли 2018 г., след като страната ни е приела законодателни мерки за отстраняване на пропуски в борбата с прането на пари.
Корупцията, наред с регулаторната несигурност и неефективната администрация, продължава да е сред основните пречки пред инвестициите, се посочва още в доклада. Въпреки че в глобалния индекс за конкурентоспособността България се изкачи от 27-о на 25-о място в ЕС, страната ни продължава да показва слаби резултати по отношение на неправомерните плащания и подкупите, както и по отношение на отклоняването на публични средства. Цитира се проучване на Евробарометър, според което 62% от предприятията посочват, че корупцията представлява проблем за бизнеса им, при средна стойност за ЕС от 37%.
Брюксел отчита, че през януари 2018 г. България е предприела реформа на законодателството си за борба с корупцията и е създала нова единна комисия за противодействие на корупцията, но тепърва се очакват резултати.
Сериозен проблем пред прозрачността и ефикасността на разходването на публични средства е забавеното въвеждане на електронни обществени поръчки, напомня Брюксел. Практическото използване на системата бе отложено за края на 2019 г. поради необходимост от по-нататъшно тестване на електронната платформа и от обучение на нейните ползватели. Качването на всички профили на купувачите на платформата се предвижда да приключи до януари 2021 г.
Златни паспорти
И в този доклад Еврокомисията предупреждава за рискове от прекалено лесната схема за предоставяне на гражданство срещу инвестиции. Процедурата не предвижда кандидатите да прекарат значително време в България, за да получат българско гражданство. Практиката на получаване на "златен паспорт" у нас крие сериозен риск за пране на пари, корупция и укриване на данъци, смята ЕК. Едва в края на януари, след друг критичен доклад от Брюксел, правосъдното министерство се задейства да затегне критериите за даване на гражданство срещу инвестиции от 1 или 2 млн. лв. Предвижда се законова промяна, която въвежда задължително ниво на владеене на български език и познаване на българската история за кандидатите, които желаят да станат български граждани. Друго изискване е кандидатите да имат доход или занятие в страната. Проектозаконът все още е в процедура на обществено обсъждане. /www.segabg.com
