Голямата бяла акула - един от най-страховитите хищници на планетата, може да се окаже неочакван спасител за човека, предаде Ройтерс, позовавайки се на изследване, публикувано в списание "Протоколи на Американската академия на науките".
Най-голямата хищна риба на Земята, популяризирана от филма "Челюсти" (1975) на Стивън Спилбърг, се оказва удивително създание. И всичко това се дължи на гените.
Международен екип от учени, начело със специалисти от университета "Нова Саутистърн" във Флорида и университета "Корнел", е декодирал генома на голямата бяла акула. Специалистите са открили многобройни генетични характеристики, които обясняват забележителния еволюционен успех на хищното създание. Сред тях са молекулярни адаптации, подобряващи изцелението на рани, и удивителна геномна стабилност, съобщи БТА.
Геномът на голямата бяла акула с научно наименование Carcharodon carcharias е "чудовищен" - 1,5 пъти по-голям от човешкия. На теория големите геноми с "обилно" повтаряща се ДНК, както и едрият размер на тялото, би трябвало да допринасят за повишена геномна нестабилност.
Авторите на изследването обаче са установили, че в случая на страховития хищник е точно обратното, благодарение на адаптации в гени с роля в запазването на геномната цялост. Въпросните адаптивни изменения са открити в гени, свързани с ДНК ремонта, ДНК корекцията и ДНК толеранса към увреждания.
Геномната нестабилност, от друга страна, предразполага хората към ракови заболявания и други свързани с възрастта болести. При голямата бяла акула се откриват и генетични адаптации в гени, които играят фундаментална роля в ефикасното изцеление на рани.
"Това познание и разбирането как акулите функционират на най-фундаменталното ниво - гените, могат да намерят приложение в човешката медицина, например в борбата срещу рака и други свързани с възрастта болести, които са резултат от геномна нестабилност", казва Махмуд Шивджи от изследователския екип.
