Една от най-големите банки в Европа – Unicredit, предприе безпрецедентно увеличение на капитала си преди около година и половина, за да компенсира огромни липси, вследствие натрупани лоши кредити. Около 13 млрд. евро излезе операцията на акционерите на банката. Unicredit е собственик на най-голямата българска банка в момента – Уникредит Булбанк. Явно проблемите на централно ниво са акумулирани и от натрупване с години на същите пороци и в регионалните структури на банката. Няколко пъти централата е вземала решение да продаде, като невъзвръщаеми кредитни портфейли на Булбанк, пише български сайт. Кредитите са давани на различни корпоративни клиенти, но те, или са били необезпечени, или обезпеченията са били негодни за да осигурят възвращаемостта им. В крайна сметка кредитите са се оказали несъбираеми и е трябвало да бъдат отписани, т.е. парите са били присвоени и невърнати от различни български компании.
В началото на 2017 г. Unicredit продава на норвежката компания за събиране DCA задължения 93 млн. евро лоши кредити на българската си структура, през ноември същата година още 84 млн. евро, а в края на септември т.г. още 249 млн. евро или общо около 430 млн. евро само за последните 2 г.! Според вътрешни източници от банковите среди, именно тези сериозни за българския пазар загуби са изиграли решаваща роля за смяната на Левон Хампарцумян като дългогодишен председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор в кредитната институция.
Таен доклад на „Надзорна инспекция“ на БНБ, който изтече в платформата ни за анонимно споделяне Болканлийкс, разкрива, че нередностите в корпоративното управление на Уникредит/Булбанк не са били прецедент, а симптом доста отдавна. Констатирана за проблемна е стратегията на ръководството на банката и е установена липсата на адекватна оценка на риска. Правилата за класификация на кредитите се заобикалят чрез „ръчно манипулиране на данните“, за което дори не се знае откъде идва. Инспекторите заключават, че „нивото на кредитния и концентрационния риск е високо“, макар че като цяло банката има „добро ниво и качество на капитала“.
Проверката се е състояла в края на февруари – началото на март 2010 г. по Заповед № РД22-0361/17.02.2010г. на Подуправителя на БНБ, ръководещ Управление „Банков Надзор”. Извършен е анализ и оценка на системите за управление на кредитния риск на банката, както и достатъчността на капитала. Оценено е и изпълнението на препоръките от предходна инспекция (от 30.09.2009 г.), като от общо 6 препоръки 3 не са изпълнени, една е частично изпълнена и две се считат за изпълнени.
Една от неизпълнените препоръки препраща към „ръчното манипулиране“, като става ясно, че Комитетът по провизиране и преструктуриране на рисковите експозиции съществува само проформа и няма думата за качеството на активите и преструктурирането на кредитите.
Кой решава кои кредити са добри и кои са лошо отново не става съвсем ясно, но от препоръките може да се заключи, че тези важни правомощия са иззети от Кредитния съвет и Кредитния комитет на банката. Препоръките са обобщени в три точки:
1. Да се отстранят нарушенията на регулаторната рамка.
2. Да се преустанови практиката Кредитният съвет и Кредитният комитет на банката да вземат решения за прекласификация на рискови експозиции, за което правомощие единствено има Комитетът по провизиране и преструктуриране.
3. Управление Вътрешен контрол на банката да извършва текущ, независим преглед на кредитния портфейл на банката за съответсвие на класификационната група и дните просрочие на рисковите експозиции, като по този начин оценява системите за управление на риска и надеждността на надзорните отчети.
Специално внимание е обърнато и на т.нар „мостови кредити“, които възлизат на 283 млн.лв. Макар и не особено голяма част от корпоративния кредитен портфейл, възлизащ на 5,4 милиарда лева, те са в значим размер и будят безпокойство. Става дума за кредити за проекти свързани със строителство, които очевидно са пострадали от кризата през 2008-9 г. и дружествата не успяват да ги реализират. Проблемът не е решен спрямо предишната инспекция от 2009 г. която е препоръчала на банката „да вземе мерки и да оцени загубите, както и да изготви детайлна, реалистична програма за действие с различни сценарии.“Инспекторите са установили кредити за 111 486 хил.лв. на конкретни фирми, посочени в таблици, които „са носители на по-висок риск и следва да се прекласифицират в по-високо рискова група“.
