Ръстът на минималните осигурителни доходи за догодина ще се ограничи до увеличението на минималната работна заплата, която е планирана да бъде 560 лева. Това обяви социалният министър Бисер Петков, цитиран от БГНЕС.
"Не е предвидено административно увеличаване на минималните осигурителни доходи. То е отразено в Приложение-1 към Бюджета само в съответствие с прогнозирания размер на минималната работна заплата, която е минималният осигурителен доход за много икономически дейности и групи професии. 63% ще бъдат на минималния осигурителен доход, на минималната работна заплата."
Ася Гонева от КНСБ увери, че планираното от догодина отпадане от пенсионната формула на трите най-добри години преди 1997-ма година и стажа до 2000-та, няма да се отрази негативно при изчислението на пенсиите. "Колегите са направили и са разиграли варианти с всички пенсии, отпуснати през 2017 г. Няма ощетени - ОК са нещата, така че, аз съм спокойна поне в това отношение. Смятам, че този подход е добър", каза тя.
Президентът на КТ Подкрепа Димитър Манолов също подкрепя отпадането на трите години преди 1997 г. "Тъй като в момента се е създала една непочтена индустрия за издаване на неистински документи, които доказват доходи, каквито лицата никога не са имали, а пък надеждна статистика, надеждни данни за това нещо няма никъде", аргументира се той.
Заместник-председателят на БСК Димитър Бранков обяви позицията на бизнеса, против нарастването на максималния осигурителен доход на 3 000 лева. "С промените, специално за максималния осигурителен доход, отказът от дебат по темата отпадане на тавана за пенсиите, а също така и по отношение на отказа от реформи в обезщетенията за временна нетрудоспособност - всичко това ни дава основание да не подкрепим бюджет", каза още той.
