Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).
Не познавам Полин Адес – Мевел, ръководител на бюрото на „Репортери без граници“ за Европейския съюз – регион Балкани. И тя не ме познава, естествено.
Утре когато бюрото на Репортерите направи поредната класация за свободата на словото, Полина по най-обективен начин ще ме сложи мен, както и колегите ми от големи и малки сайтове на предпоследното място. Ще го направи с чисто сърце, не че си пада по Ботсвана или друга недемократична страна, със завидна журналистическа свобода. В Ботсвана стрелят по журналисти. В България – също, много сме загрижени, простена днес в националния ни ефир Полин Адес- Мевел.
Може да се каже, тя направо е щастлива със случая на убийството на телевизионната водеща от местна телевизия! В смисъл „As I told you before“, не върви добре журналистиката в тази страна
Нещо не е наред. От тази сутрин става ясно, че „Репортери без граници“поредно са загрижени и дори се дразнят от българското правителство и нас, наивните граждани и гражданки. Те „настояват да се провери дали заподозреният за престъплението Северин Красимиров е действал сам или има и други замесени!“ Ами сега? Кой наля успокоително в чашата на обществено спокойствие, та то се одряма, захърка дори свръх повярвало на Бойко Борисовото МВР-е!
„Не смятаме, че българските власти положиха усилия да защитят журналистите от сайта „Биволъ“, казва още Полина в живо интервю с Марта Младенова по БНР – Също така в неделя призовахме да се осигури защита на колегите на Виктория Маринова, независимо дали убийството й е свързано с работата й или не“. Адес-Мевел е загрижена, а ние, шапка на тояга, не ни дреме за Асен, Митко и Наско!
Малко се чудя на прекрасната репортерка Марта Младенова от програма „Хоризонт“ защо пита толкова доверчиво тази Полина какво мислят Репортерите за русенското убийство. За нея ние живеем в мафиотска България, направо сме оплетени в „мрежи“, отвсякъде дебнат корупционни негодници, които ни душат, изнасилват и убиват свободното слово! А такова животно , независима журналистика няма, де, в София, Русе, Варна и Пловдив. Поне не и в очите на Бюрото на Полина, дето отговаря за Балканите. За тази неизвестна на мен, както и на кучето ми Оскар, дама, дребната България е…как да кажа,с много скромен имидж. Има още хляб и сирене да яде, за да я наричат европейска страна.
Скука ме обзема като си представя следващата класация на авторитетната организация Репортери без граници за идната 2019. Скучни ще бъдат и медийните интерпретации на проминенти активисти, експерти и преподаватели, бършещи сухите си очи за свобода на изразяването у нас. Репортерите дисциплинираха журналистическата ни саморефлексия до степен на суров садо-мазохизъм. Масовото цитиране на „класацията“ им прилича на посрещане на изгрева заедно с Дъновистите и тяхната „паневретмия“.
От Фейсбук-профила на Юлиана Методиева
