Даниела Горчева, издателка и главен редактор на списание "Диалог", което излиза на български в Холандия изригна във Фейсъбук срещу кмета на София Йорданка Фандъкова и по-конкретно срещу Центъра за градска моблиност.
Ето коментара й във Фейсбук:
Вчера (самолетът ми за Амстердам беше вечерта), докато закусваме с майка ми и децата на брат ми, тя се сеща, че абонаментната й карта за градския транспорт е изтекла предишния ден и ме моли да ида да й я подновя. Започвам аз да търся в Интернет къде най-близо до нас може да се поднови въпросната карта. Да намери човек актуална и точна информация за обществения транспорт в България или особено пък за градския транспорт в София? Забравете!
В цял свят, сигурно и в Третия свят даже, ако искаш да идеш от точка А до точка Б и включиш google maps, приложението ти дава три опции: пеша, с личен транспорт (кола) или с обществен транспорт.
За България третата опция е ИЗКЛЮЧЕНА!
И не случайно! (Оня ден търсех в Интернет информация как може да се стигне с обществен транспорт до Златните мостове. Ами, ами! Излизат противоречиви неща отпреди години. Имало маршрутки, ама нямало вече, имало някакъв автобус, но откъде минава - това разписание, това спирки, абсурд да намерите информация! ).
Защото крадливите ни нагли общински служители, на които плащаме, за да си возят задниците в автомобили със шофьори, вместо да ги подгоним да пътуват с градския транспорт и да ходят пеш по разбитите тротоари, даже не си мръдват пръста да актуализират информацията.
Отделно, че нон стоп създават хаос, променят маршрути, спират трамваи и правят, каквото им скимне на селските куфалници!
И така, не успявам аз да се ориентирам в Гугъл къде аджеба може да се зареди електронната абонаментна карта на майка ми, а да я оставя тя, 80 и кусур годишна жена да куцука с бастуна по разбитите тротоари на наглата госпожа Фандъкова Йорданка Фандъкова - Yordanka Fandakova, за не знам кой мандат вече кмет на София, не става!
И хуквам аз да търся къде.
На Руски паметник, най-близката спирка до нас не може!
Отивам на Петте кьошета. На будката има ей толчав надпис "Зареждаме електронни карти", но служителката я няма. В обедна почивка била.
Времето ми е кът, все пак същия ден летя за Холандия, имам багаж да оправям и сума неща да довършвам. Сещам се, че един приятел има абонамент за градския транспорт и живее наблизо, звъня му по телефона и го питам къде си зарежда картата. Казва ми в подлеза на НДК към метрото.
Хуквам натам, ама то един подлез ли е, първо попадам на жената, която продава билети САМО за метрото.
Трябвало да изляза, да ходя 200 метра пеша, да вляза от друг вход и да търся Градска мобилност.
Мобилност, зер. И то каква!
Хуквам аз с моя куц крак, с възпалената става, която се влошава, защото и глезените ми не издържат на цунамито, надигнало плочките по софийските тротоари и най-после стигам и намирам въпросното помещение в подлеза, където продават абонаменти и зареждат електронни карти.
Опашка.
Чакам, чакам, чакам. И чакам. Най-сетне ми идва редът. Подавам личната карта на майка ми, подавам и абонаментната й карта.
Не можело, представете си!
Трябвало майка ми лично, с бастуна да докуцука по разбитите като след бомбардировка тротоари (половин час пеша за нея!), за да се яви пред въпросната служителка и да си плати лично.
Обяснявам, че няма близо до нас възможност да си зареди картата, че майка ми ходи трудно и с бастун, че заминавам днес и нямам време, много моля да й заредят картата.
Все пак не искам да тегля пари, плащам, зареждам картата. Очевидно е, че не мога да използвам нейната карта, разликата във възрастта е очевадна. Вадя и моята лична карта, да видят, че сме майка и дъщеря и сме регистрирани на един и същи адрес!
Всуе!
България на реда е това, дами и господа, не е някоя държавица, от която бандити бягат всеки месец от затвора и то въоръжени до зъби!
Фандъкова, Фандъкова, неуважаема госпожо, майка ми цял живот е била учителка и за разлика от Вас, не е преподавала езика на окупаторите, а математика! Учила е децата на логика, на самостоятелно мислене. Знам, че не ви е преподавала на Вас и тия като Вас, иначе нямаше да сте толкова окаяно прости и нагли!
Заслужавате да ви подкара човек това днешните самозабравили се тулупи на власт, да ви подкара по примера на прехвалените ви Черни ангели, дето току ги излъчвате по обществената, тоест, платена с наши пари БНТ, с един калашник по разбитите тротоари на София в тръс да тичате, ама да тичате, докато паднете и пак в тръс да ги обиколите всичките! Не ви ли е срам, негодници с негодници! Не ви ли е срам да се гаврите с възрастните хора!
Какво чакате? Да се надигне един ден тоя инак търпелив народ със сопите, че да ви млати, дорде шавате! Това чакате! И както сте тръгнали, това ще си получите.
Коя е Даниела Горчева?
Даниела Горчева е магистър по българска филология и история на СУ "Климент Охридски". От 1990 г. живее в Холандия. От 2003 г. е издател и главен редактор на "Диалог" - списание за политика, култура и история, което излиза на български в Холандия и има читатели в цял свят. Събеседници и автори в изданието са личности от България и Европа. Всички издадени броеве на списание "Диалог" се съхраняват в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София и в Конгресната библиотека на САЩ във Вашингтон.
По нейна инициатива на 24.05.2011 в родния град на Рембранд - Лайден, срещу сградата на Кметството е открита стена с изписано на нея стихотворение на талантливата българска поетеса Данила Стоянова (1961-1984) на български и в превод на английски.
Тя е сценарист на документалния филм "Гьоч - да прекрачиш границата", реж. Ирина Недева и Андрей Гетов, в който прокудените от комунистическия режим български турци разказват за болката си от т.нар. възродителен процес и за любовта си към България.
През 2012 г. е победител за България на престижната награда на Европейската комисия за журналистика "Заедно срещу дискриминацията".
През май 2016 г. на Световната медийна среща в Прага издаваното от нея списание "Диалог" получава наградата на НДФ "13 века България" за популяризиране на българската култура в чужбина.
