На 2 юни 2018 г. в големите български градове ще се проведе национален протест срещу задължителния статут на ваксините в България. Протестът е част от международния, който ще се проведе в различни страни по света. Събитието се осъществява и по случай Международния ден на пострадалите от ваксини, отбелязван на 3-ти юни.
Основното искане е ваксините в България да станат по избор, както е в повечето европейски страни, като за целта да бъде променен Закона за здравето в чл. 58, за да се приложи законово принципът на информираното съгласие.
Протестът ще се проведе в следните градове: София От 15:00 ч. – площад „Народно събрание“ Пловдив От 11:00 ч. – община Пловдив Варна От 15:00 ч. – входа на Морската градина. Колонадата Бургас От 16:00 ч. – Пантеона Русе От 15:00 ч. – Младежки парк
Едно от основните искания е избор за поставянето на ваксини, както и създаването на Фонд за обезщетение за пострадали от ваксини, каквито има в редица европейски държави, САЩ и Канада. Страната ни е с един от най-натоварените имунизационни календари, а нежеланите реакции от ваксини (описани в листовките на всяка една от тях от самите производители) се пренебрегват от здравните власти. Така родителите на деца, пострадали от ваксини, изпълнили изискванията на държавата да ваксинират, са оставени сами да се справят с лечението на децата си.
Неведнъж самите представители на здравните власти у нас са признавали, че нежеланите реакции у нас не се докладват.
В края на май 2017 година професор Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести и национален консултант по микробиология заяви:
"Страничните нежелани реакции по закон в нашата страна се описват от лекарите и трябва да бъдат докладвани на три места: в Националния център по заразни и паразитни болести, в Изпълнителната агенция по лекарствата и във фирмата-производител на дадената ваксина", посочи Кантарджиев тогава. Всяка година Центърът изготвя доклад за имунизационното състояние на нацията, който включва броят поставени ваксини, и какви странични нежелани реакции са докладвани. Той даде за пример 2016-а година и ваксината за морбили, паротит и рубеола, за която са описани само две нежелани реакции.
"За мен това е силно намалена цифра. То значи, че лекарите нямат практиката да докладват нежеланите реакции, а трябва да се докладват. Защото когато лекари – привърженици на антиимунизационните движения, кажат: "Ах, колко реакции съм наблюдавал“, аз го питам простичко: "Колко си докладвал?"– "Ами, не съм докладвал."
Година по рано на 29 март 2016 година проф. Пилософ също призна публично, че нежеланите реакции редовно те просто не се съобщават от лекарите.
Именно поради това сред родителите се надигна недоволство. Често личните лекари поставят повече от една ваксина на детето, а между тях трябва да има поне месец, именно за да може да се проследи евентуална нежелана реакция.
Как е по света?
По данни на Световната здравна организация (СЗО) от 2011 г., 19 държави имат действащи програми за компенсации на увреждания от ваксини. Началото на тези програми е поставено през 1953 г., когато Германския върховен съд постановява, че хората, които са пострадали вследствие на задължителна ваксинация (в конкретния случай вариола), следва да бъдат компенсирани. Германия създава компенсационна програма през 1961 г. Франция изпълнява подобна схема през 60-те. През 70-те загрижеността за нежеланите реакции вследствие извършени имунизации против дифтерит-тетанус-коклюш, води до установяване на компенсационни програми в Австрия, Дания, Япония, Нова Зеландия, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия. През 1980 г. Тайван, Финландия, САЩ и Квебек (Канада) въвеждат такива програми. През 1988 г. Испания създава своята компенсационна схема (Programa de compensación por lesiones causadas por vacunas). Италия, Норвегия и Република Корея правят същото през 90-те. Последно създадени са компенсационните схеми в Унгария (2005), Исландия и Словения. Установен е значим обществен натиск в други държави, включително Австралия, Канада и Ирландия, да се основат подобни схеми. Към този момент няма програми, които да покриват развиващите се държави.
