Днес се навършват 24 години от смъртта на носителя на три световни титли от Формула 1 Айртон Сена. Бразилецът загива след удар със скорост около 297 км/ч на пистата Имола.
През 2009 г. британското списание „Autosport“ го избира за най-великия пилот във Формула 1 за всички времена.
В началото пътят му на пилот предопределя баща му, по-късно отново той му дава изборът да избере дали продължи. Като малък, роденият през 1960 г. Айртон, има проблеми с координацията. Именно това подтиква баща му да му даде карт с двигател от косачка с мощност от 1 к.с., когато Сена е 4-годишен.
Започва да участва в състезания веднага щом навърша 13 години, както изисква закона. И победите не закъсняват. Печели първото си състезание на 1 юли 1973 г. Последват шампионски титли в картинга през 1977, 1978, 1979, 1980 и 1981. Опитва късмета си и във Великобритания.
В този период обаче баща му започва да го притиска да се откаже. Неуспехът му в търсене на спонсори, за да може да продължи да се състезава, го принуждава да обяви оттеглянето си. Обратно в Бразилия той опитва да намери своето място в строителната фирма на баща си, но страстта му по скоростите не само не изчезва, а става още по-силна. Тогава баща му му дава възможност за избор и Сена избира... автомобилите.
През февруари 1982 г. той вече се състезава в европейския шампионат, както и в шампионата Pace Petroleum. През 1983 г. е в британската Формула 3 и от 21 състезания, Сена има 13 победи, 15 първи позиции и титла. Стилът му на каране е безкомпромисен, граничещ с опасен. Много анализатори признават, че Сена е предефинирал възможностите на болид от Формула 1.
Дебютът му във Формула 1 е през 1984 г. с екипа на Толеман. Първият му сезон при големите е определян за успешен, качва се три пъти на подиума в Монако, Великобритания и Португалия. В края на сезона Сена е на 9-то място с 13 точки.
През 1985 г. е пилот на Лотус, с който взема 7 първи позиции и две победи - в Португалия и Белгия. На следващата година има 8 първи позиции и две спечелени състезания - в Испания и САЩ. През 1987 г. достига до 3-то място в генералното класиране. По това време бразилецът вече води преговори за преминаването си в Макларън-Хонда през следващия сезон. Сена успява да спечели 13 първи позиции, 8 Големи награди и да вземе първата си титла във Формула 1.
През 1990 г. след 14 състезания на следващата година Сена има 6 победи. В Голямата награда на Япония печели втора световна титла за Айртон. Следващата година успява да спечели 7 състезания и третата си световна титла.
След малък спад във формата му, през 1993 г. Сена продължава успешното си представяне на Голяма награда на Монако, като печели рекордна шеста победа. Последното му състезание за Макларън ги прави най-успешния отбор с актив от 104 победи, но Сена вече търси нов екип и се договаря за преместване в Уилямс. И въпреки че автомобилът на Уилямс в началото на 1994 г. е далеч от перфектния състезателен болид, теза, която Айртон многократно споделя, той взема първи позиции не само в Бразилия и Япония, а също и в Италия.
Сена води и рестартираното състезание в Сан Марино, когато изведнъж неговият FW16B получава повреда, не променя посоката си на движение на влизане в завоя Тамбурело и се удря в бетонната стена край него. Айртон получава сериозна мозъчна травма, изпада в кома, а няколко часа по-късно, след като е установено, че липсва мозъчна дейност. Семейството му разрешава да бъдат спрени животоподдържащите системи.
Обстоятелствата около смъртта му не са широко тиражирани, причината за повредата в болида му остава спорна. Фатална за Сена била раната в областта на дясната вежда, причинена от пробилия каската носач от предното окачване, счупен след удара в бетонната стена.
Няма следа, която да отбелязва пътя на Айртон Сена към смъртта. Смачканият болид "Уилямс Рено" бе събран до последния чарк, за да не остане нищо за ловците на трофеи и колекционери. Днес свидетелствата за онова, което се случи през 1994 г. на пистата "Имола", са малко и старателно пазени. Останали са само снимките и спомените на очевидци. Всички останали веществени доказателства се съхраняват в някое полицейско управление или съдебен архив.
През 2009 г. британското списание „Autosport“ го избира за най-великия пилот във Формула 1 за всички времена./Дарик
