Само 2% от здравния бюджет на България се отделя за психично здраве. Това заяви проф. д-р Георги Ончев, завеждащ отделение в Клиниката по психиатрия в Александровска болница по време на дискусия "Психиатрията - изоставеното дете на българското здравеопазване", проведена в БТА.
Парите за психично здраве са най-малкото, от най-малкото на най-малкото - това е троен логаритъм, каза той и даде пример, че логаритъм три от 1000 прави 10. Ние не в пъти сме различни (от другите европейски страни - б.р.), но в пъти с нули. Университетските клиники от 1 януари не са получавали пари за извършваната помощ заради промяна в една наредба. За да може чиновническия апарат да преведе тази наредба със счетоводния минават четири месеца. Парите за социална рехабилитация отпадат, заяви проф. Ончев.
По думите му парите не са основното. Според него стигмата към психично болните вече не е толкова голяма в обществото, колкото от страна на институциите към пациентите. "Стигмата сред общата популация не е толкова висока, стигмата е висока при институциите. Те са длъжници на това обслужване, трябват и здравни политики. Дълги години в Министерството на здравеопазването нямаше човек, който отговаря за психичното здраве. Ние сме жертва на чиновническия пролетариат според спомените на Иван Ев. Гешов", заяви проф. Ончев.
В цяла България има 11 държавни психиатрични болници и 12 центрове за психично здраве. Те се финансират по различен начин, заяви проф. Маринов. Дневните центрове са символичен брой. Само 0,33% от хората с психични заболявания могат да ползват дневните центрове, показват изчисления.
Последни данни сочат, че 2% от общите разходи за лечение се заделят за психично здраве, те са недостатъчни, дори не служат за оцеляване, те служат за поддържане на клиничната смърт, в която се намира психиатрията, заявиха психиатрите.
Всички участници бяха единодушни, че условията в болниците често са ужасяващи. "Бивши складове и бивши болници може да има, но бивши хора няма", гласи обръщението на проф. Цветослава Гълъбова.
Освен мизерният бюджет, който се отделя за психиатричното здраве в страната ни, ограниченият брой специализирани лечебници, малко са и психиатрите. Средна възраст на психиатрите в страната е 50 години, отиваме към дъното, каза проф. Маринов. 15-20 души годишно са специализиращите психиатри, което не може да запълни дупката, която ще остане след години, прогнозира проф. Маринов. Броят на психиатри на глава от населението е най-нисък в сравнение с ЕС.
Проф. Маринов акцентира на проблема, че възрастовите психиатри нямат право да лекуват деца. Същевременно такива специалисти няма в Северозападна, в Югозападна България, в Родопите. Това показва отказ от лечение. Кой да лекува болните деца там, запитаха реторично лекарите.
