На 20 април 1984 г. Христо Проданов покорява най-високия връх – Еверест и така става първият българин, изкачил се на покрива на света.
През 1984 г. се провежда национална експедиция до Еверест. Христо Проданов е утвърден за зам.-ръководител на експедицията, по техническите въпроси. На 20 април 1984 г. в 18:15 часа той се изкачва на връх Еверест – сам и без кислороден апарат, по Западния гребен, по „Жестокия път“. На върха остава 33 минути. Оставя камерата си на върха (впоследствие намерена от Николай Петков на 9 май). Слиза по тъмно, по собствените си стъпки – нещо, което нито един алпинист в света не го е правил. Температурите спадат. Извилата се буря принуждава Христо Проданов да бивакува на открито, на височина около 8 700 метра. В „Зоната на смъртта“ /така алпинистите наричат височината над 8000 м/ до последния си дъх на 22 април 1984 година.
Първият български алпинист, изкачил се на Еверест – сам и без кислород, остава завинаги на тази височина.
„Аз съм на върха, на върха съм – Христо“, съобщава Проданов по радиостанцията в 18:15 часа на 20 април 1984 г. 41-годишният инженер добавя още: „Тук няма нищо, само пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветско знаме“. „Мога ли да оставя камерата на върха“, пита той ръководителя на експедицията Аврам Аврамов. И след като престоява 33 минути на върха, започва спускането, което така и не успява да завърши. Последните откъслечни думи от Христо се чуват в 10:24 часа на следващия ден, 21 април: „Аз тук… над големия… сив купен“. Тогава идва ред на радиста Стефан Калоянов: „Дръж се, Ицо, идват към теб. Ти си голям мъж. Ти си българин. Не заспивай! Моля те, не заспивай!“.
На 8 май върхът е изкачен от Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май – от Кирил Досков и Николай Петков, които слизат по Класическия маршрут по непалските склонове и правят пълен траверс на масива. След словенците и българите, никой алпинист не е минал по Западния гребен.
Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово. Той се увлича от планинарството още от ранните си години. На 14-годишна възраст предприема продължителен поход из Стара планина със своя братовчед и от този момент насетне животът му е белязан от огромната обич към планината. Година по-късно среща случайно на улицата двама алпинисти, които толкова го впечатляват, че за младия Христо не остава нищо друго, освен да отдаде живота си на това занимание. Настрана от голямата любов към планината, той завършва Висшия химико-технологически институт в София и работи като инженер-металург в Перник и в „Кремиковци“. Въпреки това Христо винаги следва своето влечение към алпинизма и през 1961 г. завършва Централната планинарска школа „Мальовица“.
През дългите си години като алпинист Христо Проданов извършва много експедиции в Алпите, в Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш, Хималаите. Голяма част от тях са при изключително тежки условия. Поставя редица рекорди. Неведнъж е на косъм от смъртта. Претърпява травми, загуба на пръсти на краката вследствие на измръзване. Ръководител е на първата българска експедиция на Хималаите през 1981 г. Тогава Христо изкачва сам върха Лхотце (8516 м) и става първият българин, изкачил връх с над 8000 м височина.
Проданов е първият човек, качил през юли-август 1983 г. три седемхилядни върха в планинския масив Памир в рамките на 28 дни – връх Ленин (7134 м), връх Комунизъм (7495 м) и връх Корженевска (7105 м). Това са само малка част от големите успехи в катеренето, които алпинистът бележи. Колкото и впечатляващ да е списъкът с постиженията му, той не се задоволява с тях. Иска да достигне абсолютния връх, най-високото място на света!
Проданов посмъртно е награден с орден и почетното звание „Герой на Народна република България“.
