Събитието е централно за периода на ротационното председателство на България на Съвета на ЕС, тъй като страната ни постави основен акцент на работата си върху европейската интеграция на страните от Западните Балкани, предаде Агенция „Фокус“.
На фона на несъгласието, изразено от някои страни по повод присъствието на представители на Косово на срещата на върха на ЕС-Западните Балкани в София, министър-председателят Бойко Борисов ще направи еднодневно посещение в най-младата държава на полуострова.
В Прищина българският премиер ще проведе разговори с държавния глава Хашим Тачи, с косовския си колега Рамуш Харадинай, а също и с ръководителя на делегацията на Европейския съюз в страната – Наталия Апостолова.
Близо месец преди срещата на високо равнище в София, Република Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания, които не признават обявената през 2008 г. независимостта на Косово, заплашват да възпрепятстват форума. Сърбия, която е кандидат за членство в Общността, също още не е решила как и дали ще участва във форума.
Събитието е централно за периода на ротационното председателство на България на Съвета на ЕС, тъй като страната ни постави основен акцент на работата си върху европейската интеграция на страните от Западните Балкани. Именно в този контекст е и визита на българския премиер в Косово. Основни теми на дискусиите в Прищина ще бъдат възможностите за задълбочаване на европейската интеграция на страните от Западните Балкани, гарантирането на мира и сигурността в региона, а също и проектите за инфраструктурна и дигитална свързаност между шестте страни от Западните Балкани (Сърбия, Македония, Косово, Черна гора, Албания и Босна и Херцеговина) и Европейския съюз.
Участието на Косово в срещата на върха в София предизвика най-напред остра реакция от страна на министър-председателя на Испания Мариано Рахой. Медиите в иберийското кралство дори съобщиха, че лидерът на кабинета в Мадрид е заявил пред българския си колега, че Испания ще бойкотира срещата на високо равнище, ако на нея бъде поканен косовският президент Тачи. Темата е изключително чувствителна за страната заради неотдавнашния опит на Каталуния да се отдели от състава й.
По-рано Рахой заяви, че би присъствал на работната вечеря на страните-членки, но подчерта, че в програмата на събитието след това „някои ще говорят за разширяване със страни, които не са признати от всички, включително и от Испания. Това ни кара да се притесняваме“. Въпросът бе широко отразен в испанските медии, които не пропуснаха да припомнят за „тъмното минало“ на президента на Косово Хашим Тачи и на министър-председателя Рамуш Харадинай, от периода, в който участват в конфликта между Армията за освобождение на Косово (АОК) и сръбската армия.
Бившата сръбска провинция обяви независимост през 2008 г., и освен от Испания, тя не е призната и от други страни в ЕС – Гърция, Република Кипър, Словакия и Румъния, заради техни вътрешни проблеми с региони, които се борят за отделяне. Именно поради тази причина присъствието на косовска делегация в София предизвиква негодувание сред тях.
В Сърбия също не са въодушевени от участието на Косово в срещата ЕС-Западни Балкани. Държавният глава на западната ни съседка Александър Вучич заяви на 3 април, че Белград очаква резултатите от срещите между официални представители на Белград и Прищина, преди да вземе окончателно решение. Сръбският президент увери, че се радва на всяка среща на върха на страните от Западните Балкани и ЕС, но същевременно призна, че не очаква прекалено добри новини за страната си от тази в София.
На свой ред сръбският министър-председател Анна Бърнабич коментира, че участието на косовски представители на срещата в София е „политически нонсенс“, като добави, че страната й би участвала, ако управляващите в Прищина създадат Асоциацията на сръбските общини в Косово, както бе договорено между двете страни през 2013 г. с посредничеството на ЕС.
Официален Белград обвинява Косово, че блокира прилагането на споразумението от 2013 г. за сръбските общини. До нормализация в двустранните отношения между двете държави не се стигна, макар в края на месец март Върховният представител на ЕС по въпросите за външните работи и политиката за сигурност Федерика Могерини да посети сръбската столица в опит да тушира напрежението, възникнало във връзка с ареста в Косовска Митровица на ръководителя на Службата за Косово и Метохия Марко Джурич.
Преди броени дни обаче президентът на Косово публикува официалната покана за участие в срещата на върха в София, подписана от председателя на Европейския съвет Доналд Туск и от премиера Бойко Борисов.
Срещата на върха в София е централно събитие за шестмесечното ротационното председателство на България на Съвета на ЕС, тъй като страната ни постави основен акцент на работата си върху европейската интеграция на страните от Западните Балкани.
България се опитва да увери страните-членки на Общността, че зачита „неутралния статут“ за Косово. Това означава, че ЕС не налага и не предопределя статута на Косово. Представители на Прищина участват в регионални срещи именно със забележка за този „неутрален статут“. България би искала всички 28 страни от ЕС да бъдат представени на най-високо равнище на срещата в София, за да изпратят послание за единство по отношение на евроинтеграцията на региона. И все пак, ако това не се случи, няма да е за първи път – и на предишни срещи за Западните Балкани не са присъствали държавните и правителствени ръководители на всички страни от Общността.
