Нешка Робева отправи нови въпроси по повод подбора на кадрите за националния отбор по художествена гимнастика.
Ето какво написа тя във Фейсбук:
"Здравейте приятели, от няколко дни съм в България и не сме се чували.
Рейчъл имаше състезание, което аз бих нарекла "И сам войнът е войн". Тя беше сама в истинския смисъл на думата, ако не смятаме пенсионерката, която й се води треньорка (сиреч аз).
Предполагам, че сте любопитни да разберете каква е оценката ми за нейното представяне - доволна съм и това е самата истина. Не мога да искам от нея повече на този етап от подготовката й. И защото цял живот съм била треньор и не се нуждая от тъп PR, ще допълня: ние двете с нея, сме много далеч от истината. Далеч сме не от добре наредените трудности, които правят всички еднакви, далеч сме от онази гимнастика, която даваше индивидуален облик на българската гимнастика.
Работим само от година заедно...
Времето е пред малкото "македонче". Ако не се огъне, ако прояви устойчивост и характер, може да се намеси в голямата гимнастика. Но дори и да не стане това, мнозина ще разберат огромната роля, която едно крехко дете играе в цялата тази битка за справедливост. Мнозина ще разберат, малцина ще признаят.
Страхът е заразен.
Рейчъл върви прогресивно напред и съвсем не е нужно да публикуваме протоколи, за да го доказваме. И все пак, не мога да се въздържа да не отбележа, че самотното "македонче", представящо държава, в която има само един клуб по художествена гимнастика, която няма дори съдия на линията, която е дълбоко неизвестна в гимнастическите среди, принуди съдийките да й вдигат оценки, които много от нейните колежки от държави с традиции в този спорт, не успяха да получат.
Нито Рейчи, нито аз ще забравим, как броени дни преди състезанието, представителки на БФХГ, размахаха протоколи от Норвегия, за да докажат колко неоснователни са претенциите ни и други деца да бъдат допускани до контролните състезания на НО. Обърнете внимание - до контролните състезания, не направо до международни турнири.
Аз няма да си разреша да публикувам протоколи, нито да споменавам имена, защото го смятам за дълбоко неморално, но ще отбележа, че Рейчъл изпревари една от най-толерираните състезателки при девойки, от най-толерирания клуб в България, с цели 8 точки... (50,900 срещу 42,900.)
По- страшното за вездесъщите, които лично посочват кой да играе и кой - не, е че в многобоя "македонското девойче" победи три от жените на страната домакин, с изявени съдии и безспорен авторитет в художествената гимнастика. Който се интересува от този спорт, ще разбере позора на дамите, защото те надали ще го осъзнаят.
Сега няколко думи за Рейчъл.
Тя е българче, което играе за Македония, така както рускинчета играят за България. оказва се, че в тази възраст България не можа (или не пожела) да представи подготвени състезателки...
Не че имам нещо против рускинчетата, но си задавам въпроса защо в Москва на квалификациите за ОИ, участва само едно българче и защо за Македония?
Защо нямахме и нямаме подготвени деца. И наистина ли нямаме?
Защо една или няколко жени ще посочват, а не състезанията ще определят...?
Какво ще изгуби България, ако се въведат строги правила за определяне на състави за участия в състезания?
Дали Рейчъл щеше да получава същите оценки, ако се явяваше от името на България?
С какво Нанси Иванова отстъпваше на детето, което Рейчъл победи с 8 точки.
Защо не бе показана Лъчезара Пекова, която е толкова различна от щампата на съвременната гимнастика.
Колко пъти трябва да доказва правото си да бъде национален състезател Леонор Божанова...
Колко години ще бъдат държани в основни състави други състезателки, които не успяват нито веднъж да докажат правото си на това...
Говоря само за децата, с които работя и познавам. Но на "Жулиета Шишманова" видях толкова хубави и пренебрегнати по необясними причини деца...
Защо?
Това са въпроси, това само въпроси, които чакат своите отговори. И ако ги потърсим заедно и честно отговорим, ще спечелят всички...
И най-вече децата и българският спорт."
