„Като председател на Съвета на ЕС, България работи усилено за европейската интеграция и перспектива на народите от Западните Балкани. Тази цел е немислима без инфраструктурна, дигитална и транспортна свързаност. В последните десет години се наблюдава положително отражение на кохезията в живота на всички. Ето защо темата за свързаността и продължаването на кохезията ще бъде приоритет за правителството. Тя е важна не само за Балканите, но и за цяла Европа.” Това бе част от поздравителния адрес, който Бойко Борисов, министър-председател на Република България отправи към участниците на XIII годишна конференция „Стратегическа инфраструктура и инвестиции – кохезия и свързаност”, организирана от ГРАДЪТ Медиа Груп, която се утвъри като авторитетен форум в областта на транспортната и екологичната инфраструктура в България.
На фокус по време на дискусията бе състоянието, развитието, финансирането и инвестициите в сектора в България и региона.
Председателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ Дончо Атанасов съобщи, че е планирано през 2018 г. да стартират търгове за над 3,5 млрд. лв. без ДДС. По-големи поръчки за строителство са АМ „Хемус“ от Боаза до пътен възел „Дерманци“ – 129 млн. лв., АМ „Хемус“ от пътен възел „Дерманци“ до пътен възел „Каленик“ - 165 млн. лв., АМ „Хемус“ от п.в „Каленик“ до пресичането с път II-35 Плевен-Ловеч - 163 млн. лв. В допълнение през март ще стартират процедури по търгове за инженеринг Видин - Ботевград, Мездра-Ботевград е най-тежкият участък, Видин-Ружинци е разделен на три лота и също предстои да стартира през тази година, за да може през 2019 г. да започне реалното строителство. При АМ „Калотина“ - София до 2 месеца предстои да приключат тръжните процедури и да започне строителство. Предстои и старт на процедура за изготвяне на разширен идеен проект на АМ Черно море.
Нисим Примо, представител на НКЖИ, каза, че най-важните проекти за НК "Железопътна инфраструктура" са модернизацията на жп участъците София - Елин Пелин, Елин Пелин - Костенец и Костенец - Септември и Пловдив - Бургас, фаза 2. Трите проекта от София до Септември са на стойност над 770 млн. евро. Най-труден е участъкът Елин Пелин - Костенец. Тръжната процедура е спряна заради жалба. Същата е съдбата и на проекта Костенец - Септември. Работата по жп трасето София - Елин Пелин вече е в ход.
За част от предизвикателствата пред жп индустрията и развитието на метро строителството говори Стоян Братоев, изпълнителен директор на “Метрополитен” АД. Той констатира, че “към днешна дата имаме 56,02% изпълнение по проекта за Линия 3 на метрото в София, която е коренно различна от Линия 1 и Линия 2. Първият влак вече е произведен и се тества в Германия. През месец юли т.г. трябва да пристигнат първите 5 изцяло автоматизирани влака за новата линия. За момента нямаме отклонение нито от строителния, нито от финансовия график по проекта.“
Велик Занчев, заместник-министър на транспорта коментира: „В последната година, в района на Западните Балкани наблюдаваме интензивен процес на окрупняване на проектите и привеждането им на коридорен принцип, за което България има сериозен принос. В резултат на политиката на сближаване на страните в района получихме подкрепа от Брюксел за изграждане на някои железопътни връзки. Към настоящ програмен период разполагаме с почти 5 млрд. лева, осигурени от оперативна програма “Транспорт и транспортна инфраструктура”. В допълнение работим съвместно по друг мега проект с Гърция. В рамките на няколко месеца сключихме меморандуми с Македония, Гърция и Сърбия по изграждане на железопътни инфраструктури по съответните коридори.”
Първото българско председателство на Съвета на ЕС поставя темата за развитието на инфраструктурата в България от нов специфичен ъгъл – свързаността на Европа с Азия посредством коридорните политики на двата континента, европейска перспектива и свързаност за страните и гражданите от Западните Балкани в период на реформа на кохезионната политика.
В тази връзка Аурелио Сесилио, представител на ГД “Регионална и градска политика” в ЕК, н-к отдел “България, Хърватия, Словения” обясни, че “чрез кохезионната политика ще адресираме новите предизвикателства, които са пред нас и ще продължим да подкрепяме структурните реформи и подобряване на работа на институциите, за да разгърнем пълния потенциал на вътрешния пазар, което от своя страна ще отвори нови възможности за свободно движение на гражданите на ЕС.”
Представители на ресорните министерства и агенциите, водещи експерти и бизнеса представиха състоянието и предизвикателствата на настоящите и бъдещи стратегически инфраструктурни проекти, организацията на работа и качеството на строителството. Обект на дискусията бе преформатирането на финансовите инструменти: тенденциите, политиките и стратегиите при планирането и финансирането на транспортната и екологичната инфраструктура на страната, подчинени на принципите на конкурентоспособността, свързаността и устойчивостта.
По време на дискусията за екологичната инфраструктура на България бе изложено и становището на Нено Димов, министър на околната среда и водите, според което подобряването на качеството на живот на българските граждани е основен приоритет на правителството и на МОСВ. Усилията на държавниците са насочени към подобряване и изграждане на наличната екологична инфраструктура. Качеството на околната среда е отговорно за качеството на живот, поради което най-голям финансов ресурс е насочен в сектор “Води”.
По този повод Иванка Виденова, директор на дирекция “ВиК” към Министерство на регионалното развитие и благоустройството допълни, че през 2018 г., проектите които министерството изпълнява, са финансирани от държавния бюджет на стойност 18 млн. лева и са фокусирани върху подобряване водоснабдяването на населените места, модернизиране на управлението и повишаване на ефективността. За целта се работи върху изграждането на нови пречиствателни станции и реконструкции на настоящите водохранилища.
