Йордан Чакмаков на 88 години или, както всички го наричат – дядо Ганьо, е последният камилар в България, разказват в сутрешния блок на Нова телевизия.
Той е потомък на изселници от Източна Тракия, които дошли по нашите земи заедно с екзотичните животни.
Семейството му си изкарвало хляба с едногърбите животни до края на 50-те години на миналия век, когато камионите сменили камилите в родния Тополовград.
Някога общо 16 рода в града притежавали камили. Те пренасяли с животните си въглища за всички мелници по съседните села или орели ниви и градини. Керванът се състоял повече от 100 камили.
Дядо Ганьо казва, че камилата е кротко, спокойно и умно животно. Лесно се привързва към стопанина си, но е своенравна. А най-лош нрав проявявали мъжките, когато се разгонят.
„Едно време всичко в Тополовград бе с камилите – спомня си дядо Ганьо. – Нямахме влак тук. Камиларството ми е по наследство. Дядо ми бе богат човек, защото имаше 40 камили. По онова време всеки, който има над 20 камили минаваше за заможен. Раздаде си камилите.
По онова време 16 рода от Тополовград притежаваха камили.
Пренасяхме въглища, дърва. За училищата дърва, защото с каруца в тоя балкан не става. Като имаше голям сняг, нищо не може да върви и с камилите носим хляб. Иначе ги хранех камилите с хляб и сирене.
Използваме вълната на камилите да си правим черги. Завиваме се с камилски черги. Постепенно този бизнес замря, продадохме камилите и сега се занимаваме с тютюн“.
