Както през първите векове на християнството мъченичеството послужило за утвърждаване на Църквата, така монашеството станало опора на Църквата през следващите времена. Преминало различни форми в своето развитие, християнството дължи на преподобни Теодосий Велики (424-529 г.) създаването и образцовото устройство на първите общежителни манастири.
Кападокия, която станала люлка на източното православно богословие чрез благодатното творчество на най-великите църковни учители и св. Отци, подарила на християнството и този велик първоучител на иноческия подвиг. Преподобни Теодосий Велики се родил в село Магарион в Кападокия. Благочестивите му родители посрещнали явяването му на света като дар на Провидението и затова го нарекли Теодосий - "от Бога даден" (Богдан). Възпитан в съвършено благонравие и просветен от постоянно четене на Словото Божие, младият Теодосий пламнал от свещена ревност да служи на Христа. Усърдно се молил на Бога да му посочи истинския път.
В ранна младост той пожелал да се поклони на светите места и тръгнал за Йерусалим. На минаване през Антиохия Теодосий посетил св. Симеон Стълпник, който го благословил за монашески подвиг и му предрекъл, че той ще бъде "велик пастир на словесни овце", което напълно потвърдил животът на бъдещия знаменит изповедник. Пристигнал през 450 година в Йерусалим, 26-годишният Теодосий поискал да се запознае със живота на подвизаващите се наоколо отшелници и се поселил при опитния старец Лонгин близо до Светия град. След това се преместил в новопостроената Богородична църква, основана от благочестивата Гликерия, но известността, която неговите сурови подвизи му спечелили, го теготила и той се уединил в Юдейската пустиня, като обитавал една пещера, в която - според преданието - пренощували тримата източни мъдреци, дошли да се поклонят някога на "родилия се Цар Юдейски" (Мат. 2:1-12).
Тази пещера станала свидетел на един свръхчовешки подвиг. Тук Св. Теодосий се отдал на непрестанна молитва и неотстъпно Богосъзерцание. Пределно сурово било и неговото въздържание. В продължение на 30 години той не вкусил хляб, а се хранел само с фурми, трева и корени, но и от тях приемал само толкова, колкото да не умре от глад. Този неземен подвиг извисил подвижника до такова духовно съвършенство, че Бог го удостоил с дара на чудотворство и прозорливост.
Дълбокото уединение не скрило славата на великия Божий угодник. Мнозина се нуждаели от духовното ръководство на такъв съвършен образец и започнали постепенно да се заселват около него. Като се осланял на Божията воля, светият старец основал в 560 година своя знаменит манастир, който и днес носи неговото име и се намира на 7 километра югоизточно от Йерусалим.
Отшелниците скоро достигнали повече от шестстотин души, а преданието говори, че през неговия 105-годишен живот те достигнали шестнадесет хиляди. Съществуващият днес манастир "Дер-Доси" има монашески килии, подвория за миряни, болници и странноприемници.
Св. Теодосий Велики пръв въвел общежитийната форма на монашеския подвиг и затова е наречен "началник на общежитието". Така го наричат житиеписците още и затова, защото в 493 г. йерусалимският патриарх го назначил за общ архимандрит на всички общежитийни манастири в Палестина, докато на св. Сава Освещени (439-532 г.) поверил надзора над пустинниците.
При св. Теодосий имало монаси от различни народности (гърци, грузинци, арменци) и те имали отделни храмове, в които всеки ден изпълнявали седмократно молитвено правило, съгласно устава на самия Псалмопевец (Пс. 118:164). За св. Причастие обаче всички се събирали в главната Богородична църква, където се служило на гръцки език.
Преподобни Теодосий управлявал многолюдното си братство, като се ръководил от монашеските правила на съотечественика си св. Василий Велики. В своето мъдро ръководство великият духовен отец благодатно обединявал кротостта със строгата справедливост.
Всички ревностно практикували социалното добротворство и се грижели за бедните, странниците и болните, които прибягвали до помощта на многобройните манастирски благотворителни заведения. Сам великият Теодосий измивал раните на страдащите в неговите болници и помагал за обслужването на разнообразните просители и поклонници.
Като се подвизавал в знаменития си манастир и се грижел за спасението на стотиците си духовни чеда, Св. Теодосий Велики не отминавал и вселенските грижи на св. Църква за чистотата на православната вяра. Привърженикът на монофизитите император Анастасий (591-618 г.) се опитал да използва високия авторитет на Св. Теодосий. Той изпратил на православния игумен дар от 30 литри злато, като знак на усърдие за неговата обител.
