Книгата „История на българското военно разузнаване“ том 1 с автори доц. д-р Стачно Станчев, доц. д-р Румен Николов и проф. д-р Йордан Баев бе представена на кръгла маса във Военната академия „Г. С. Раковски“, предаде Агенция „Фокус“. Представянето на книгата поставя началото на серия събития, посветени на 110-ата годишнина от създаването на българското военно разузнаване, която се навършва на 12 януари 2018г.
В началото на кръглата маса д-р Георги Шарков, национален координатор по киберсигурност, прочете поздравителен адрес от името на министъра на отбраната Красимир Каракачанов, в който се изтъкваше, че това е първият научен труд, посветен на историята на българското военно разузнаване, която е неразделно свързана с историята на българската държава.
Ген.-майор Груди Ангелов, началник на Военна академия „Г. С. Раковски“, заяви, че за него е огромна чест да бъде домакин на събитието. По думите му именно Военната академия е мястото, където книгата е трябвало да бъде представена, защото историята на военното разузнаването, както и всичко аспекти на българската наука, започва с образованието. „Екипът е положил уникален труд да събере всички данни от сформирането на службата до 55-та година и в същото време да избегне емоцията, личното. Наистина е похвално, защото е много трудно да се намерят точните думи и да бъдеш безпристрастен, когато пишеш за нещо, което е било обвито в тайнственост през годините“, отбеляза Груди Ангелов. „Благодаря от името на Академията и Ви поздравявам, че дръзнахте да направите този труд. Надяваме се по-скоро да излезе том 2, който ще е по-труден, защото сме били свидетели на нещата, които са се случвали и много хора ще бъдат критично настроени. Надявам се, че това ще бъде много голямо предизвикат към всички нас“, допълни той.
Директорът на Служба „Военна информация“ бригаден генерал Светослав Даскалов, който е автор на предговора към книгата, заяви от своя страна, че представянето й е най-добрият начин да се постави начало на събитията, посветени на 110-тата годишнина от създаването на българското военно разузнаване. .Тази книга е резултат от един много сериозен научен труд. Благодаря на научиня колектив, който я е написал. През всички тези години тя витаеше във въздуха и всеки един от нас е имал нещо като желание, като нагласа да бъде създадена, но когато тя е факт, това е най-голямото постжигение за нас, чествайки тази годишнина“, каза още той, като отбеляза, че благодарение на подкрепата от страна на Министерството на отбраната в много кратки срокове книгата е била редактирана и издадена. „Това е едно много добро начало и се надяваме, че вторият том от 55-та година до наши дни ще бъде не по-малко интересен, тъй като част от всички присъстващи тук сме малко или много съврзани с този период“, посочи още бригаден генерал Светослав Даскалов. Той обърна внимание, че трудът на авторите е бил много сериозен, тъй като те са обработили голям брой материали и изследвания, които са се постарали да представят по начин, който да задоволи интереса и на специалистите, и на широката публика. Светослав Даскалов обясни, че с цел изданието да достигне до младите хора и по-широк кръг от читатели то ще бъде дигитализирано и поместено на страницата на Министерството на отбраната, а има и идея да бъде издадено на английски език. Ген.-майор Груди Ангелов допълни, че части от книгата ще бъдат публикувани и във възобновеното списание „Българска военна мисъл“.
Доц. д-р Стачно Станчев, един от авторите на книгата, се спря на три основни момента, които правят впечатление при изследването на българските военни разузнавачи. По думите му военните аташета и търговски агенти са работили в голямата динамика, напрежение и натовареност, с което са играли съществена роля за събирането на богата информация в кризисни моменти. Доц. д-р Станчев обърна внимание и на начина на подбор на военните, които са били изпращани на разузнаване в чужбина. „Те са били първите по успех, с богата обща култура, с обаяние, които умеят да бъдат лидери, да карат хора да работят за тях“, отбеляза той. Като трети момент доц. Станчев изтъкна кадровата политика, която е била водене до края на Втората световна война по отношение на военните разузнавачи – те или са ставали преподаватели или са започвали кариера като професионални военни, които остават трайна следа в развитието на Българската армия не само като военни разузнавачи, но и и като офицери, допринесли за сигурността на страната и бойната готовност на армията.
Проф. д-р Йордан Баев, друг от авторите на „История на българското военно разузнаване“, отбеляза от своя страна, че докато при изготвянето на първия том е имало т.нар. „бели петна“, то за втория разполагат с огромно количество от архивна документация, което тепърва трябва да се осмисли.
