От месец март няма нормативен акт за спешните отделения. Необходимо е да се приеме стандарт за спешната медицина, заяви пред БНТ д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциацията на работещите в спешна помощ.
От Асоциацията очакват да заработи и център за обучение по спешна медицина. Лекарите от Бърза помощ се надяват пациентите да разграничават спешните от хроничните медицински състояния. Спешна помощ не е медицинска въобще, а е за хора в застрашено състояние и когато екипите ни ходят на пациенти с хрема, ощетяваме хора, които може би им изтичат последни минути от живота, каза д-р Кателиева.
Тя поясни, че сред основните проблеми в медицината са заплащането, растящата агресия, която отблъсква медицинските лица и реализацията им. Относно повишаването на квалификацията на медицинските лица д-р Кателиева призна, че е "много е трудно да работиш и да специализираш в спешна помощ едновременно".
Председателят на Националната асоциацията на работещите в спешна помощ сподели, че е ставала жертва както на закъсняла линейка, така и на агресия в спешната помощ. Според нея не трябва да има пропаст между лекари и пациенти.
Има проблем с организацията на дейността, каза д-р Кателиева. Никой не е обучил колегите как да работят с триажни протоколи. Ако диспечерът беше водил разговори с уплашените хора, присъствали на събитието до пристигане на екипа, нямаше да има такава ескалация на емоции.
Проблеми със закъсняване на екипи има в цял свят, но по тази причина световната практика е помислила варианти да се помага и до пристигане на екипа. Ние имаме проблеми как да прилагаме диспечерската помощ, триажните протоколи. Никой не може да каже къде трябва да са екипите, допълни д-р Кателиева. /news.bg
