Имамe един много неприятен недостатък – да обсъждамe хора и ситуации, без да знаeм какво стои зад тях. Дори и по-лошо – давамe оценки, присмивамe се и дори ги съдим. А не трябва.
Прочетете тази история, спомнете си такива случаи във важия живот и мислено се извинете - на всички, които са попадали под ударите на язвителния ви език.
Ето я историята.
Възрастен мъж пътувал във влака с 25-годишния си син. Двамата стояли един срещу друг в купето и мълчаливо гледали през прозореца. Когато влакът потеглил, младият мъж изведнъж започнал радостно да ръкомаха и извикал възторжено:
- Татко, виж, дърветата се движат назад!
Бащата само се усмихнал и продължил да наблюдава пейзажа навън.
В същото купе пътувала и семейна двойка. Двамата съпрузи се спогледали и едва забележимо се усмихнали, очевидно сконфузени от детинската реакция на младия мъж.
След малко младежът отново се оживил. Отворил прозореца и още по-въодушевено започнал да коментира препускащите зад стъклото на прозореца пейзажи:
- Татко, татко, виж! Облакът върви заедно с нас! А това е езеро!
- Да, сине... – ласкаво се усмихнал бащата.
Двойката продължавала смутено да наблюдава разиграващата се в купето сцена, която очевидно възрастният човек намирал за напълно нормална.
След малко навън завалял дъжд. Младият мъж веднага скочил и размахал ръце през отворения прозорец. А после, обзет от неописуема радост извикал:
- Татко, това е дъждът! И той ме докосва! Виждаш ли дъждовните капки?
Спътниците на бащата и сина вече се почувствали съвсем неловко и решили да вземат отношение:
- Извинете, но може би трябва да заведете сина си в някоя клиника и да потърсите специализирана помощ.
- Ние точно се връщаме от една клиника, където синът ми претърпя сложна операция на очите. Днес е първият ден в живота му, в който той вижда... - тихо отговорил възрастният мъж./ gnezdoto.net
