Две родни НПО-та отказаха "Ибердрола" от проекти за 200 млн. евро
Компанията в сърцето на резила е петата най-голяма фирма в Испания - "Ибердрола". Това е гигантско енергийно дружество, фокусирано върху възобновяемите енергийни източници и зелената енергия. Към момента е най-големият производител и оператор на вятърна енергия в света. "Ибердрола" има пазарна капитализация от над 40 милиарда евро - колкото е брутният вътрешен продукт на България.
Испанците решават да опитат да правят бизнес в България с два зелени проекта - ветрогенератори зад Калиакра и комплекс от екокъщи зад плажа Корал. Разчитайки на глобалната си репутация като една от най-зелените компании в света, "Ибердрола" очаква проектите й у нас да бъдат пример за подражание по отношение на управлението и съобразяването с околната среда.
Да, ама не...
Рекетьорите
Испанската компания разбира, че българските еколози изобщо не са ентусиазирани от възможността да си партнират с навлизащ у нас световен лидер в зеления бизнес. Напротив - и двата им проекта попадат под ударите на българския екорекет.
Проектът за ветрогенератори зад Калиакра става жертва на фалшифицираните зони по НАТУРА 2000, начертани "на коляно" и без теренна работа от "Зелени Балкани" и "Българско дружество за защита на птиците". Макар към момента на закупуване на терените да не са се забелязвали признаци за обявяването им за защитени зони, буквално месеци по-късно зелените НПО-та подават към МОСВ и Брюксел информация, че земята е покрита от непознати за световната екология "понто-сарматски степи", във въздуха кръжат редки птици (като розов пеликан, какъвто никой не е виждал), а под земята дупки ровят степни и шарени порове (каквито също никой не е забелязвал).
В крайна сметка, планираните за възбновяема енергия площи се оказват неизползваеми, а инвестираните време и пари отиват на вятъра.
Проектът за екоселище зад Корал попада под ударите на далеч по-свирепи пишман еколози. Атаката се води от Атанас Русев - към онзи момент, концесионер на плажа Корал, Мирослава Петрова - бизнес дама в строителството и впоследствие активист на партията "Да, България"* и Тома Белев от Зелени Балкани - лесовъд и неуспял кандидат-депутат също от "Да, България". Зад инициативата застават "Зелените" и симпатизиращите им медии.
През 2013 и 2014 година, Русев, Петрова и "Зелените" организират протести срещу испанския проект. Правителствата на Бойко Борисов и Пламен Орешарски се поддават на натиска и започват процедури по отнемане на разрешенията за строителство, въпреки опасността от съдебни дела. Кабинетът "Борисов 2" осъзнава, че дори и след отнети разрешителни няма как да се попречи на собственика да започне процедура по изваждане на нови такива. Отново под натиск на "Зелените" и очевидно след консултации с лидерите на акцията правителството разпорежда проверка за наличие на дюни - път към национализацията на земята.
На тихия фронт: дипломатически и икономически скандал
Проверката за дюни замразява безсрочно всякакви възможности за "Ибердрола" да се разпорежда с парцела си, който въпреки техните желания бива превзет от къмпингуващи незаконно хора. Имайки предвид пренебрежимо малкия дял на бизнеса с недвижимости в портфолиото на испанския гигант, ръководството на компанията очевидно е решило да изостави проекта и не предприема каквито и да било публични стъпки за разрешаване на проблема. Испанското посолство също не се произнася по случая, но е показателно, че в няколко интервюта на испанския посланик той назовава компанията като един от потенциалните инвеститори в България.
Последствията не закъсняват - испанските преки чуждестранни инвестиции в България се зануляват след финалните действия на кабинета да замрази проекта чрез странна и безсрочна проверка за дюни. Нещо повече, испански компании в България дори започват да изтеглят капитали от страната ни, видно от отрицателните потоци в определени тримесечия.
Поуката
Натискът и екорекетът на зелени неправителствени организации и партиите от коалиция "Да, България" (включително "Зелените") се разглеждат традиционно от българските правителства като изолирани икономически инциденти. С други думи, нашите държавници смятат, че при поддаването на такъв натиск българската икономика и общество губят не повече от стойността на отделния проект. Това, обаче, е огромна заблуда.
Психологията на чуждестранните инвеститори е точно толкова просточовешка, колкото и психологията на всеки от нас като потребител в супермаркета. Ако видите нов продукт и се чудите дали да го опитате, ще се обадите на ваш приятел с въпроса дали той/тя вече го е пробвал/а. Инвеститорите работят по същия начин - когато смятат да навлязат в нов пазар, те правят консултация с и/или проучват опита на техни колеги, които вече са там и работят. Ако отзивите са позитивни - скачат, ако насрещният разказ е лош - шансовете за навлизане намаляват.
Следователно натискът на зелените НПО-та и политици върху петата най-голяма испанска компания не доведе просто до загуба на 100-200 милиона евро инвестиции в два проекта у нас, а до трайна загуба на репутация сред испанската инвеститорска общност. Колкото и нашите икономически министри и аташета да обясняват в Мадрид, че ние сме страната с най-ниския корпоративен данък и най-евтина работна ръка, испанските инвеститори в крайна сметка ще се допитат и/или ще проучат опита на техни сънародници, опитали да правят бизнес у нас.
И надали има причина да се изненадаме, когато след това "избягат с 200" от милата ни "зелена" родина.
Огнян Вълканов
*Самата Петрова отрича да е партийно обвързана с "Да, България", но е заснета многократно на срещи с лидера и е един от хората, внесли документите за регистрация на партията - надали като хамалин. Името й през последните месеци се свърза със създаването на т.нар. Антикорупционен фонд - неправителствена организация, която на 7-я ден след регистрацията си получи почти 1 млн. лв. грант от фондация "Америка за България".
standartnews.com
