Степен пор Тома Белев
Зелени Балкани на Тома Белев и Симеон Марин чертали с фулмастер границите на НАТУРА без да стъпят на терен – стотици хиляди декари падат „под ножа“ на забраните, защото в тях уж живеят животни, които са отдавна изчезнали, съобщава "Труд".
Мисия: пор
За разлика от всички останали европейски държави, България възлага определянето на зоните по НАТУРА на неправителствени организации, вместо на инженерни компании с утвърдена дейност в областта на опазването на околната среда и на научната общност. На двете НПО-та Зелени Балкани и Българско дружество за защита на птиците се дава буквално неограничена власт да определят съдбата на българската земя и гори в първите два етапа от проекта. По това време, Зелени Балкани се управлява от Тома Белев и Симеон Марин – син на вицепрезидента от БСП Ангел Марин.
|
Етап |
Период |
Ангажирана организация |
|
Първи етап |
2002-2004 |
Сдружение Зелени Балкани - Проект “Опазване на видове и местообитания в България: сближаване с ЕС”, финансиран от Програма DANCEE на Датското Министерство на околната среда (500 000 лв.). Резултат:
|
|
Втори етап |
2005-2007
2005-2006 |
Сдружение Зелени Балкани - Проект: “Изграждане на мрежата от защитени зони НАТУРА 2000 в България”, финансиран от ПУДООС (бюджет 1 500 000 лв.) и Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) - Проект: “Изграждане на представителна и функционално единна национална екологична мрежа в частта и от защитени зони за птиците, като част от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000”, финансиран от ПУДООС (бюджет 150 000 лв.). Резултат:
|
Срещу 2 150 000 лева двете неправителствени организации се ангажират с определянето на зоните на НАТУРА 2000 в България и съставяне на предложенията за защитените зони, които българската държава ще изпрати до Брюксел.
Като няма риба и порът е риба
Едно от защитените местообитания, заради което се включват огромни територии българска земя в НАТУРА 2000 е това на степния пор.
Първичната информация за съществуването на този вид пор в България датира от теренните наблюдения на Спасов и Спиридонов от 80-те години, както и някои публикувани дани за наблюдения, отпреди повече от 100 години. Информацията е набрана на базата на анкетни данни, сведения от научни публикации, персонални съобщения и т.н. На базата на посочената информация е изготвена и картата по-долу, публикувана през 2007 г. в Червената книга. Авторите й са Николай Спасов и Жеко Спиридонов.
Към момента, в МОСВ няма документи, удостоверяващи, че Зелени Балкани са извършили теренни проучвания и лично са открили местообитания на степния пор в България. Очевидно, Белев и Марин са решили, че да търсят малкия хищник из страната е прекалено трудоемко начинание и при така или иначе липсващ държавен контрол, могат просто да очертаят едни територии с фулмастер върху картата. Именно така те решават, че степният пор трябва да бъде опазван в 26 защитени зони от мрежата Натура 2000. Така разработената по незнаен начин, от Зелени Балкани, документация за тези 26 зони е приета безкритично от българското еко-министерство и подадена в Брюксел.
Тук пор, там пор – няма пор
През 2011 година, МОСВ започва нов етап от процедурата – детайлното картиране на зоните по НАТУРА.
Карта на наличните точни регистрации на вида за периода 2005 – 2011 г., установени на този етап е представена по-долу. Информацията отново е набрана на базата на анкетни данни, сведения от научни публикации, персонални съобщения и т.н.
Както е видно става въпрос за едва 5 регистрации на пора, отбелязани на горната карта.
В рамките на 24 месеца, избраният консорциумът разполага 530 души на терен, в т.ч. екипирани с 60 фотокопана, чрез които се опитва да намери степния пор. След две години усилено търсене на терен, екипите не откриват нито един екземпляр.
С две думи – порът го няма.
Между другото, за изчезването на живелия по времето на комунизма у нас степен пор си има напълно логично обяснение. Макар в дивата природа той да се храни с лалугери, гущери и птици, в България порът се е навъртал основно покрай селата, които по времето на социалистическия режим са развивали силно домашно животновъдство и земеделие. При смяната на режима, трудо-интензивната икономика в българското село колабира и то започва да се обезлюдява. Можем да направим обосновано предположение, че с изчезването на българските домашни селски стопанства и малката популация на степни порове у нас по естествен път също е изчезнала.
Зелената измама смърди по-силно и от пор
Несъмнено е, че българската природа трябва да бъде опазвана и съхранявана, но да заградим 1/3 от България с ограда, защото трима псевдо-еколога са зачертали земите с фулмастер срещу откраднати 2 млн. лв. е пълна глупост.
Прелюбопитният случай на степния пор у нас е показателен за начина, по който са се определяли защитените зони от мрежата НАТУРА 2000 у нас – по престъпен и безхаберен начин. Днес е отговорност на цялото правителство да признае този проблем по безспорен начин и да се разграничи от хората, които са го забъркали – вместо да ги приема за неофициални съветници в своите кабинети. Ако това не се случи и българските власти бъдат принудени от собствената си глупост да заградят 1/3 от територията на страната с огради, то несъмнено по улиците ще избухнат такива безредици, че някои хора ще трябва да се крият по дупките като порове.
Източник: trud.bg
