На 21 май 2001 година, смерч повали гора на 50 хектара на Витоша, в резервата Бистришко бранище. Тогавашният директор на парка Тома Белев забранява да се извадят повалените дървета. От тогава започва бурното развитие на корояда-типограф заради създадената хранителна среда. Този ден е и началото на унищожението на смърчовите и борови гори на Витоша. Епидемията бързо се разпространява и в Рила и Родопите.
Най-големите проблеми в България с изсъхването на горите идват от корояда. Зелените обаче са против санитарни сечи за неговото пресичане.
„Заедно с водещи представители на лесовъдската наука, неправителствени организации, централна и местна власт трябва да уведомим медиите и обществеността, че гората на Родопите съхне. Голяма част от територията на страната е поразена от корояд и гъбни вредители, това налага взимането на спешни мерки“.
Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев по време на инспекция в горските територии на ДГС Ардино и ДЛС Женда, поделения на Южноцентрално предприятие. Участие в нея взеха учени от Института по гората към БАН и Лесотехническия университет, областните управители на най-засегнатите области в страната - Кърджали и Смолян, както и представители на Община Ардино.
Основна причина за увеличаване на нападенията е добрата хранителна среда за развитие на короядите. Тя е следствие на голямото количество увредена дървесина - над 2 млн. куб. метра от абиотични фактори – ветровали, ветроломи, ледоломи и снеговали, и невъзможността за бързото й извличане и усвояване в рамките на 1 година, поради високия процент недостъпни терени. "Процесът е обезпокоителен и е наложителна спешна човешка намеса", заяви академик Александър Александров от Института по гората към БАН. "Короядните петна се разширяват понякога и с метър на ден и трябва да лекуваме тази гора и това става със сеч. На места се засяга и дървесината около короядните петна, където короядът се е преместил и започва да ползва хранителната среда", каза още той.
Това, което има да се решава не засяга само институциите, а и всички собственици на гори. Предстои труден период на извличане и усвояване на тази дървесина и нека да оставим лесовъдите да си свършат работата, подчерта акад. Александров. Размерът на засегнатите площи е много динамичен и не може да се направи точна оценка, но по последна информация са приблизително около 300 хил. дка. В последните години проблемът се разраства и разширява.
От средата на 2016 г. в страната се наблюдават тревожни тенденции за увеличаване на размера на засегнатите иглолистни култури. В сравнение с 2015 г. е регистриран ръст на засегнатите площи от 66 хил. дка на 180 хил. дка или близо 3 пъти. Само до месец юли 2017 г. засегнатите площи са колкото за цялата 2016 г. Съхнещите гори са с възраст 40-50 г., която се определя като пределна за тези изкуствени насаждения , посочиха представителите на научните среди.
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите Григор Гогов информира, че в засегнатите райони са ограничени сечите на здрава дървесина и се приоритизира усвояването на увредената. Той посочи, че се идентифицират собствениците на засегнатите гори, на които се правят предписания за предприемане на мерки за провеждане на санитарни сечи и други мероприятия.
