Независимо дали става дума за Доналд Тръмп, Владимир Путин или Рeджеп Ердоган, в целия свят успех имат политиците, които са смятани за властни и дори агресивни. Това е така, дори въпреки упреците към тях в нарцистичност, съмнителни представи за морала или жажда за власт.
Учени от Лондонския бизнес институт проучиха защо въпреки всичко тези хора могат да победят на изборите. Резултатът от изследването бе изводът, че в условията на икономическа нестабилност и усещането за загуба на контрол върху собствения живот хората предпочитат политици, които действат авторитарно, посочва в статия Алиса Ланцке за "Велт“, пише БГНЕС.
От еволюционна гледна точка на ръководни позиции може да се окажат лидери, които са склонни както към доминиране, така и притежаващи компетентност. За да разберат кога и защо властните политици започват да се налагат и да имат успехи, психолози Херман Каккар и Нимо Сиватан, които се занимават с поведенческа психотерапия, анализираха данни от анкета с над 140 000 участници от 69 държави за влиянието на психологическите и ситуативните фактори. Те публикуваха резултатите в списание Proceedings на Националната академия на науките на САЩ (PNAS).
Резултатите показват, че най-вече икономическата нестабилност съдейства за възникването на тенденцията за ориентация към политически лидери с властнически качества.
За изследването си двамата използваха и данните на международния проект World Values Survey (WVS) и базата данни на World Development Indicators (WDI), публикувани от Световната банка. В базата данни на WVS се съхраняват анкети от примерно 100 държави, извършени в периода 1981-2014 година.
Двамата изследователи установиха, че колкото е по-висока безработицата, толкова е по-силно желанието за авторитарни политици. Едновременно се засилва усещането за загуба на контрол. В този случай изборът на един властен политик представлява компенсаторна стратегия – и най-вече за хората, които са склонни да се отъждествяват с дадена група или със своята държава.
С този извод е съгласен и директорът на института по психология в Берлин Зигфрид Прайзер. Отъждествявайки се с авторитарни лидери, индивидът чувства, че самият той може да влияе върху положението“, обяснява той. От гледна точка на психологията изследването на Каккар и Сивантан е убедително, смята Прайзер, който е и член на президиума на отделението за политическа психология в професионалния съюз на психолозите в Германия. По същество нестабилността подкопава човешката потребност за сигурност, което заедно с усещането за загуба на контрол води до възникването на стресови ситуации за индивида. „И в такава ситуация се стеснява по-широкото мислене на човека. Ето защо убедителни му изглеждат хората, които обещават прости решения“, обяснява Прайзер.
Това явление се наблюдава по целия свят. Може да се припомни AfD и Пегида в Германия или призива на Найджъл Фараж отпреди британския референдум „да си върнем контрола в националните граници“. По същество такива обещания няма да помогнат на индивида, но те предлагат лесно смилаеми решения и посочват виновните. „В една държава това може да бъде ЕС, а друга мигрантите“, пояснява експертът.
За Каккар и Сиванатан собственото им изследване се оказа затворен кръг. От една страна, икономическите фактори не само влияят върху жителите на страната, но определят и предпочитанията им към стила на политическо ръководство. От друга, същото това политическо ръководство взема икономически и политически решения, които влияят върху живота на следващите поколения избиратели.
Зигфрид Прайзер препоръчва на политиците да предлагат убедителни, ясни и изпълними решения, но „само „Ние ще се справим“ няма да е достатъчно“. Само така хората могат да се отърсят от усещането за нестабилност. Примерите с Великобритания и най-вече с Тръмп вече демонстрират, че властническите решения се разпиляват, ако не са подкрепени с компетентност. Прайзер е убеден: „Ако политиката се справи с нестабилността, хората ще си възстановят способността за диференцирано мислене“.
