Социалните мрежи завряха от сигнал от провеждането на изпит по "Икономика и регионално развитие" от проф. Соня Докова
"Това е срам за системата и университета. Срам ни и от вас. Вие сте част от лошата система на българското образование", пишат във фейсбук възмутени граждани. Те призовават ръководството на УНСС веднага да и поиска оставката. В случая дори да се намеси министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Заради този случай да бъде отнета акредитацията на университета, пишат разгневени хората. Според тях е крайно време да изгори един университет заради лошото преподаване и отношение на преподавателите в него.
Припомняме, че студент разкри за огромния скандал в УНСС. Кезим Медев посочва как учещите се биват оценявани по "Геоикономика и регионално развитие" от проф. д-р Докова.
Няма какво да коментираме повече. Прочетете думите му и направете изводите си сами. Публикуваме написаното от него без редакторска намеса:
"Погнусен съм! 09.06.2017г. Европейски съюз. Република България. Университет за национално и световно стопанство. Изпит по "Геоикономика и регионално развитие". По предварително зададен график, изпитът започва в 13:00 часа. Всички сме в залата - студенти, квестори, квестори на квесторите и прочие, но не и преподавателят по специалността. След около 30 минутно закъснение се появява и тя, в целия си блясък и респект. Задава темите на различните групи, ругае по асистентите си и започва писане... След 5 минути отправя предложение на хората, които искат оценка Среден (3), да напуснат залата и да оставят празните си листта пред нея. Супер. 90% от залата си тръгва. Честно - замислих се и аз, но реших да остана. След още 10 минути бе отправено същото предложение и за оценка Добър (4). Оставаме само 4 човека, от които 2-ма бяха изгонени. Аз пиша, без самочувствието, че заслужавам висока оценка, а по-скоро с любопитсвтото какво съм научил по този предмет, като си мисля, че в най-лошия случай ще имам Среден (3). Поне заради това, че имам някакво солидно количество мастило върху листа си и заради положения труд. 30-тина минути след началото ни бе съобщено, че остават още 10 минути до края на изпита. Крайно недостатъчни. Почти един час по-рано от предварително регламентирания край - 15:00 часа. Предавам работата си и съм помолен да изчакам отвън. Минута по-късно съм повикан отново вътре. Обяснява ми се, че всичко, което съм написал е "разтягане на локуми" и ми се поставя оценка Слаб (2). Страхотно! Мотивиран съм да уча още повече! Да, ама не.
Около 20 000 студента се обучават в УНСС, много ми е интересно колко от тях минават тихомълком обезглавени от подобни преподаватели като моята, която всъщност е ръководител на катедрата си... Потърсих правата си в администрацията на университета, а отговорът там беше: "Ние нищо не можем да направим". Е да, но аз знам, че можете. Още повече - знам, че мога да направя нещо аз и ще го направя. Защото не съм от тихомълкомо-навидащите глави.
Защото няма да позволя на един мразещ живота си преподавател, да разваля приятния вкус на живота ми. Завършвам с думите на Марк Твен: "Никога не съм позволявал на училището да попречи на образованието ми."
