Християнската църква чества паметта на Свети Мартин. Римският папа свети Мартин (649–653 г.) защитавал истинското църковно учение от лъжеучението на монотелитите.
Еретиците били покровителствани и от император Констанс (641–668 г.), който споделял техните убеждения. Папа Мартин свикал в Рим поместен събор, на който ереста била осъдена, а еретиците - предадени на анатема.
Като узнал това, императорът обвинил Папа Мартин в предателство. По заповед на Констанс двамата защитници на православното учение, Максим Изповедник и Папа Мартин, били насила закарани в Цариград, където били изтезавани и съдени като политически престъпници (553 г.).
Положени били много усилия да се съгласят с учението на еретиците. И двамата обаче останали твърди в православните убеждения и не спрели да изобличават лъжеучението на монотелитите.
След като претърпял много оскърбления и лишения, Папа Мартин бил изпратен на заточение в Херсон Таврически (Крим), където след две години починал, но до края на живота си останал непоколебим изповедник на православното учение.
В отделни райони на Югозападна България срещу Мартиния, както се нарича днешният ден, събират гребените вкъщи, сключват ги един в друг и ги слагат в един ъгъл на стаята. Смятат, че по този начин връзват устата на вълците и предпазват стоката си.
Действието извършват със затворени очи, за да бъдат вълците слепи, когато минават покрай стадото.
