От 2018 г. България като член на ЕС е длъжна да изисква всички нови обществени сгради да бъдат с близко до нулево енергийно потребление. Това означава голяма част от сградните повърхности да включват системи за производство на енергия. Това означава, че архитектурата и строителната индустрия трябва да инвестират в технологии. Това съобщи арх. Димитър Паскалев от Института за нулево енергийни сгради пред БНР.
По-важният проблем е съхранението и евентуалното споделяне на енергията, за да я ползваме когато или от когото му трябва.
Ако говорим за енергийно независимите, „интелигентните“ сгради в България сме на „запознавателен“ етап, нямаме практика, смята специалистът
Човечеството използва все повече енергия. В България тя е невъзобновяема. А енергията върху сградите (слънце, вятър) е достатъчна, за да задоволи техния годишен цикъл.
В момента повече се интересуваме не от сградите, които отразяват енергия, а от тези, които я поглъщат. Целта е да научим сградите да не отразяват (изхвърлят) ненужната енергия, а да я „събират“ и използват, когато ни трябва. Най-голям потенциал има слънцето. Всички стени и покривни страни, с изключение на северните, са подходящи да бъдат колектори.
Енергията, която можем да оползотворяваме може да бъде топлинна, фотоволтаична или и двете. Важен е и въпросът да се стимулира бизнесът и строителите да прилагат новите технологии. Дори и да изглежда по-скъпо през годините рентабилността се доказва.
След време ефективността на възобновяемите енергии и системи за улавянето им ще бъде най-добрият стимул за прилагането, а не политически или други решения и директиви, смята още арх. Паскалев.
