Въпреки твърденията на Движение "Да, България”, че само те могат да се преборят с мафията и с ченгетата от Държавна сигурност, фактите говорят друго
Сестрата на Христо Иванов-Бойкикев е работила за Първо главно управление на ДС. Това управление, както пише вестник „Капитал”, е филиал на КГБ и работи по най-важната линия на Политбюро на БКП, Външно политическо разузнаване.
Точно на него по-голямата сестра на Христо Иванов, Светлана Любомирова Иванова, която е научен работник в Института по история към БАН, е била "нещатен сътрудник". Самият Христо Иванов, който е наследник на болшевишко - коминтерновската фамилия Бойкикеви, даже баба му е генерал от Червената армия, заявява на 28 декември в клуб "Перото": "Ще поискам лустрация до второ поколение". Това му изказване е документирано от „Медиапул” в дописка от 29 декември миналата година.
Явно лидерът на „Да, България” има някакво раздвоение на личността. Цялата му фамилия са убедени комунисти работили за ДС, а той пък публично се прави на десен и иска лустрация до второ коляно, което и най-крайните антикомунисти не направиха.
Мимикрията и хамелеонщината е характерна за повечето български политици. Но виртуозните изпълнения на Христо Иванов-Бойкикев нямат аналог. Да си аленочервен до мозъка на костите си и в същото време да правиш десен политически проект е доказателство за фалшивата същност на „Да, България”. Нека не забравяме и родоначалника и промоутър на тази партия, друг наследник на ДС, Иво Прокопиев.
Всеки политик може да поиска лустрация, но в случая на г-н Христо Иванов-Бойкикев, тези му опити граничат с наглост и нахалство. Някой може да каже, че това е компромат. Не, не е. Компромат са улики, материали и факти за измислена или инсценирана постъпка на човек или организация, които се разпространяват с цел уронване на престижа. В случая говорят фактите. Никой няма намерение да намесва членове на семейството на Христо Иванов-Бойкикев в предизборната кампания, но нахалството му предизвиква реакция и би трябвало да се санкционира.
Прилагаме дописката от 29 декември миналата година, публикувана в "Медиапул"
