Любимецът на медиите от кръга „Капитал“, на Христо Иванов - Бойкикев и на Протестна Мрежа, председател на Върховният конституционен съд и борец срещу корупцията в съдебната система, Председател на ВКС Лозан Панов сложи чадър над сина на негов близък приятел, който е хванат с куп наркотици и нападнал полицай.
Какъв е случаят според вестник „Стършел“:
Полицаи от Седмо районно получили информация, че столичанинът Марк Стайков търгува с наркотици. Те го наблюдавали половин година и събрали достатъчно факти за обиски и арест. На 12 февруари 2015-а четирима полицаи позвънили в дома на Марк в „Младост -4”, но той затиснал вратата и отказал да отвори. Когато те успели да я открехнат, той скочил срещу полицаите и докато му сложат белезници, ухапал един, а друг ударил по лицето. Обискът показал, че апартаментът е нещо като склад за дрога: в хола те открили амфетамини, синтетичния наркотик MDMA, освен това се усещал силен мирис на канабис. Това ги отвело в съседната стая, където видели малка оранжерия с всички необходими уреди за отглеждане на наркотичното растение - включена лампа, въздухоотводи и прочие.
Заради наркотиците и насилието над служители на закона в някои държави Марк би получил смъртно наказание, в други – доживотна присъда. А как е у нас? В края на януари тази година Софийският градски съд отсъди: за притежанието на нелегална оранжерия за отглеждане на канабис – 2 години условно; за съхранението на наркотици – 2 години условно; за нанесената телесната повреда на единия полицай – 3 месеца условно; за телесната повреда на другия полицай – 3 месеца условно.
Истински водопад от условни присъди. И като заключение – Марк няма да лежи в затвора и един ден. Тук всеки интелигентен човек ще се запита: защо Темида се излага с такава очебийно смехотоворна присъда?
Ето един жокер за разсъждение, който ще помогне в търсенето на верния отговор: Марк Стайков е син на съдията от Върховния касационен съд Евгений Стайков. А за албанските реотани предлагаме още един жокер: Евгений Стайков е много близък приятел с председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов.
Ако в САЩ налетиш да биеш полицай, никога няма да ти се размине с условна присъда. Ако пък става дума за двама, да не говорим. Тук обаче не е Америка.
Затова такива присъди засилват у обикновените хора тягостното чувство за безнаказаност, което се шири у нас. Те виждат, че дори когато се посяга на униформените символи на реда, няма справедливост. А липсата на справедливост е най-дефицитна в нашето общество. Как да я има обаче, когато точно тази, която е призвана по конституция да я раздава – Темида, е смехотворна вместо справедлива?
Използван е материал от вестник „Стършел“ с автор Сергей Трайков
