Общинските съветници в община Трън гледам се поосвестиха малко и решиха да няма местен референдум паралелно с парламентарните избори след седмица. Може би защото видяха с очите си епохалното изкачване на планински връх в околоностите на Трън. Епохално защото за първи път толкова много хора (около двеста според Нова ТВ) придружени с камери и журналисти стъпват на този връх. И надали ще се повтори такава масовка – освен ако разбира се партийните „Зелени” и свързаните с тях НПО-та пак не организират предизборен туризъм в Трънско някога, пише Владимир Каролев в блога си - karolev.com. Да припомня, че жителите на Трън ще трябва да отговорят на въпроса дали са съгласни всякакъв добив на всякакви полезни изкопаеми да бъде забранен за вечни времена от общината. Поводът е намерение да се възроди златодобива в общината, който е с буквално хилядолетна история и традиция.
Основният аргумент в подкрепа на вечната забрана на полезни изкопаеми е, че възраждането на златодобива щяло да унищожи потенциала на община Трън да се превърне в национален туристически център. Дали община Трън има такъв потенциал и защо не го е реализирала за 28 години е въпрос, който вече зададох публично. И никакъв смислен отговор не получих. Но далеч по интересно е откъде идва убеждението, че рудодобивът унищожавал туризма и има ли някакви доказателства в България в подкрепа на тази теза?
Някои от общините с най-развит рудодобив у нас са Панагюрище, Етрополе, Пирдоп, Мадан, Златоград и Челопеч. Националната статистика не дава данни за нощувки на такова ниско общинско ниво, поради което използвам проходите от туристическия данък като отправна точка.
Например, община Панагюрище е изпълнила приходи от туристически данък за 2014 от 12 000 лева, които са нараснали през 2015 до 15 000 лева. Община Етрополе е с по-скромните планирани 3 000 лева за 2017 година. Точно толкова прогнозира да събере и община Пирдоп, но с двоен ръст спрямо 2016 година, когато приходите от този налог са били 1493 лева. Община Мадан за 2015 година е планирала едва 200 лева, но е събрала 1405 лева, докато в съседната община Златоград са реализирали далеч по-високите 7 600 лева приход от туристически данък за 2016 година.
На фона на тези общини с вече силно развит рудодобив и предполагаемо унищожен туризъм, община Трън събира и планира през годините около 1000 лева приходи от туристически данък.
Какво излиза от тези данни? Очевидно е, че общините с най-развит рудодобив имат по-развит туризъм, отколкото малка община като Трън, която ужким развива туризъм с (ужким) девствена природа. Тук говорим дори за общини като Мадан и Пирдоп, които са с, меко казано, невпечатляващ природен и културно-исторически потенциал за туризъм. От разгледаните изключение прави единствено миниатюрната община Челопеч, но това е донякъде разбираемо – тя се намира в непосредствена близост до София и други доста по-големи градове, така че участващите, например в местните състезания по мотокрос (туристи) и други инициативи просто решават да пренощуват в съседните общини.
Колкото и противно на логиката да изглеждат тези резултати, икономически те са абсолютно последователни. Рудодобивът осигурява значителни местни приходи на общините, както и постоянен поток на хора. С приходите, общините имат нужния ресурс да реновират културно-историческото си наследство, да подобрят инфраструктурата за туризъм в природните забележителности и да развиват местни инициативи. Постоянният приток на хора пък осигурява поне базово разпространение на впечатления от района – например, ако сте доставчик на оборудване за рудодобивна компания, прекарате три дни в Панагюрище, отбиете се до местния музей и нещо ви впечатли, вероятността да споделите опита си с ваши приятели е доста голяма, а от там и вероятността някои от вашите приятели да дойдат до Панагюрище с цел туризъм се увеличава.
Истината е, че гражданите в изпадналата в икономически и демографски колапс община Трън в момента са подложени на масирна лъжлива пропаганда за политическите цели на малка група хора, изкарващи завидни пари от лобизъм и „екологичен рекет”, изнудвайки инвеститори и кметове. Аргументът, че рудодобивът съсипвал потенциала за туризъм е абсолютно неверен и това е видимо от факта, че българските общини с развит рудодобив имат по-развит туризъм от района на Трън. Противопоставяне между индустрия и туризъм реално не съществува – нито икономически, нито социално, нито природно. Това е чисто политически и популистки аргумент.
Дали ще проработи и колко хора ще бъдат излъгани да гласуват за собственото си обедняване, ще разберем на местния референдум след около месец.
