Пирин има екологична оценка

КЛИМАТ

Макро-климат на Пирин

 ++

Локално проявление на глобалните климатични промени

Регистрирани са тенденции на промяна в параметрите на някои климатични елементи, процеси и явления

Проучване на националните стратегии, програми и политики в областта на климатичните промени и предприемане на местни действия, отразяващи  националните такива.

Локални (мезо- и микро-) климати по територията на НП „Пирин”

++

1.Антропогенни дейности, предизвикващи микро-климатични промени: изсичане на просеки за изграждане на писти; строителство на рекреационно-туристически обекти и съоръжения, и др.;

2.Естествени процеси и явления: горски пожари, осушаване на водни обекти, или преовлажняване на подстилащата повърхност и др.

Изграждане на локална климатична мониторингова мрежа за проследяване и оценяване хода на климатичните параметри.

ГЕОЛОГИЧЕН/  ГЕОМОРФОЛОЖКИ АСПЕКТ

Пещери

+++

Антропогенните фактори са основната причина за високата уязвимост на карстовите и пещерни образувания. А именно: достъпът на недоброжелатели до тези обекти може да доведе до рушене и грабене (на сталактити, сталагмити и сталактони); обрисуване с бои и изхвърляне на отпадъци.

Няма

Пропасти

+++

Подобно на пещерите и тук основна причина за уязвимостта са антропогенните фактори. Но освен това тук и самите картови образувания са потенциална опасност за самите туристи без необходими спелеоложки умения и екипировка. Хвърляне на камъни и боклуци в пропастите.

Няма

Циркуси

+

Поради затоплянето на климата е възможно по-дълбокото врязване на речните корита, което може да доведе до по-бързо изтичане на водите и съответно до изчезване на самите езера.

Няма.

Горнокредни гранити

++

Горнокредните гранити в източната част на парка са изложени на силно изветряне, което води до грусирането им.

Това би могло до доведе до свличане или нарушаване на пътищата и пътеките в засегнатите райони.

Грусирането е геоложки процес, който не може да бъде регулиран. Мерките, които биха могли да се предприемат е постоянното наблюдение и укрепване на пътищата и пътеките.

Стари кариери

+++

Старите и не действащи кариери са податливи на ерозия и нарушаване целостта на скалите. Това може да доведе до образуване на срутища, което е потенциално опасно, ако са в близост до постройки, пътища, пътеки и всякакви туристически обекти.

Наблюдение и евентуално укрепване с необходимите подпори и съоръжения.

Стари минни разработки

+++

Старите минни разработки са потенциално опасни от срутване, поради изгнили и откраднати дървени подпори. Поради което е възможно  срутване на галериите.

Ограничаване на достъпа до тях.

Денудационно-гравитационните форми и наслаги (срутища, сипеи, каменопади и блокажи).

++

Тези обекти заемат големи по обхват площи от парка. В зависимост от своята морфология сипеите са пряко свързани с циркусите, а срутищата и каменопадите са зависими от наклона на склоновете.

Поради факта, че на територията на парка преобладават предимно стръмните склонови повърхности, е възможно те да зесегнат често посещавани маршрути, пътища, ски писти, постройки и други туристически обекти.

Наблюдение и евентуално укрепване с необходимите подпори и съоръжения.

Лавиноопасни зони.

+++

Активирането на лавините през зимния сезон крие опасност за туристи, спортисти и затрупване на пътища и пътеки.

Изграждане на съоръжения за предпазване от лавини и информиране на посетителите през зимата за опасните участъци.

ХИДРОГРАФСКА МРЕЖА И ВОДИ

Водни ресурси

++

Климатичните промени, които водят до намаляване на валежите във високите части на планината и намаляват водните ресурси. Увеличаване на водопотреблението чрез определяне на нови водохващания

Известно намаляване на водните ресурси, около 20 млн m³, което е около 5-10% по-малко от изчислените водни ресурси за миналия период

Строг контрол на разрешаването на водохващания на територията на парка.

ХИДРОХИМИЧНО СЪСТОЯНИЕ 

Хидрохимично състояние по показатели

+++

-Наличие на дифузни източници на замърсяване (Септични ями, пашуващи животни, третиране на пистите с торове за стабилизиране на тревна покривка)

- Липса на пречистване на отпадъчните води от преобладаваща част от точковите източници на замърсяване

В плана 2004 г. практически не са установени азот и фосфор съдържащи съединения и органични замърсители във водните тела през 2001-2002 г. Резултатите от мониторинга на водите за 2004-2013 г. показват повишаване на съдържанието на амониев азот и фосфати, както и на стойностите на БПК, която тенденция се потвърди и от извършените в настоящия проект хидрохимични анализи на реки и езера в парка;

Развитие на планктонен цъфтеж (еутрофизация) в някои от Василашките и Бъндеришките езера. Средното съдържание на амониев азот в езерата е 10 пъти по-високо от това в реките, което ги прави по-уязвими.

-Изграждане на локални модулни пречиствателни съоръжения за всички обекти, генериращи отпадъчни води;

-Повишаване на пречиствателния ефект на съществуващите 3 пречиствателни станции на територията на парка;

-Системен локален мониторинг на по-уязвимите водни тела;

-Контрол върху спазване на разрешените за пашуване зони;

ХИДРОБИОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ

Екологично състояние на лотичните водни тела, базирано на макрозообентос, съответно оценено по показателя Биотичен индекс

+

Състоянието на водите в проучваните водни тела, разположени на границата на парка и под нея се определя като отлично и добро. Това се дължи на мощния самопречиствателен потенциал на реките, позитивно повлиян от големия наклон, високата скорост на течение и благоприятни стойности на кислородните показатели.

Не се установяват съществени промени  в състоянието на водите в проучваните реки, разположени на територията на парка.

Следва да се вземе под внимание факта, че водните екосистеми имат определен лимит, граница на поносимост на натоварванията, които могат да поемат и над който настъпват сериозни негативни промени в тяхната структура и функциониране им

Провеждане на периодичен хидробиологичен мониторинг

Изграждане на локални пречиствателни съоръжения

Контрол върху съоръженията за третиране на изкуствен сняг и местата за съхранение на специализирана транспортна техника

Екологично състояние на стоящи водни тела - Оценка на екологичното състояние по биологичен елемент за качество на фитопланктон и фитобентос на 20 езера от НП

++

Като крайна оценка по показателите фитопланктон и фитобентос всички проучените 20 езера се характеризират с  отлично екологично състояние.

За Влахинските езера, Тодорино око, Попово, Рибно1, Рибно2, Горно Василашко по определени критерии оценката е за

 „добро“ екологично състояние

Мерки за ограничаване замърсяването на езерата

ПОЧВИ/ПРОЦЕСИ

Буферност на почвите

+

На територията на Парка има значително преобладаване на почвите със силна буферна способност – 72 % като почвите със слаба буферна способност са 28 %, което ги прави слабо уязвими на замърсяване

Ерозионни процеси

++

-При инвентаризацията на площите са установени терени с възникнали ерозионни процеси и потенциана заплаха за развитие в тях на площна и линейна ерозия,  върху обща площ 855.2 ха. Площите със слаба до средна(II-ра степен на ерозираност) са 784.5. ха, Ерозиран е целият хумусен хоризонт (А) на 20% до 40% от посочената територия;

-Върху сравнително малка част от площта на ски-пистите – 13.9% (16.5 ха), съществува заплаха за развитие на площна и линейна ерозия тъй като терените са слабо затревени (от 0 до 30%).

- Заплахата от ерозия е не само заради незначителната тревна покривка, но и поради големите наклони на пистите –  обикновено над 10º, което прави терените уязвими на ерозионни процеси

1.За 16.5 ха терени върху части от ски-писти в Буферната зона-Юнеско е необходимо да се изпълнят противоерозионни мерки като изграждане на валове-канавки и затревяване

2. Стръмните откоси по Ски път 1 следва да се укрепят срещу падащи камъни, дървета и свличане на земно-скални маси

ЛАНДШАФТ

Естествени ландшафти

++

Степента на уязвимост на естествените ландшафти се оценява като средна. Устойчивостта на тяхната структура  се определя от процесите на самоорганизация на ландшафта. С най-висока устойчивост се характеризират горските ландшафти. Причини от естествен характер, който могат да нарушат устойчивостта на природните ландшафти са ветровали, ветроломи, снеголоми, лавини и др. Причини от антропогенен характер включват последиците причинени от човешката дейност като пожари, нерегламентирано събиране на билки, ерозия, нерегламентирани сечи, формиране на нерегламентирани депа за отпадъци и др.

Опазване на ландшафта

Антропогенни ландшафти

++

Съществуването на тези ландшафти зависи от антропогенната дейност и поддържането им от човека.

Опазване на ландшафта

ЕКОСИСТЕМИ

Диференцирани са общо 31 типове екосистеми, от които:

6 типа първични екосистеми в алпийския пояс, от които 2 тревни и 4 скални

9 типа екосистеми в субалпийския пояс, от които 4 първични и 5 производни типове екосистеми

9 типа екосистеми във високопланинския горски пояс, от кието 7 първични и 2 типа производни и вторични екосистеми

7 типа екосистеми в буковия горски пояс, от които 2 първични и 5 производни и вторични екосистеми

++

В алпийския пояс най-уязвими са ацидофилните психрофитни тревни екосистеми и калцефилните криофитни тревни екосистеми. Основни заплахи са свързани с пашата, като пренатоварването води да деградационни процеси, а липсата на паша – до захрастяване.

В субалпийския пояс най-уязвими са Хигропсихрофилните торфищни екосистеми, Олиготрофните до мезотрофни екосистеми в планински езера и екосистемите в дистрофните езера. Основните заплахи при тях са свързани с повишена еутрофикация поради вток на биогенни елементи при а  ктивна паша на крави или поради липса на пречиствателни съоръжения в някои хижи.

В план,04 екосистемите съ приравнени с хабитати и при тях е коментирана уязвимостта

Провеждане на мониторинг за състоянието на уязвимите екосистеми и разработване на нормативи за оптимално пасищно натоварване

Изграждане на пречиствателни съоръжения в хижите, които нямат такива съоръжения

ПРИРОДНИ МЕСТООБИТАНИЯ

Местообитания/   Приложение 1 на ЗБР

На територията на НП „Пирин“ са установени 25 типа природни местообитания от Приложение 1 към Директива 92/43/ЕЕС и ЗБР

++

В Червената книга на Р.България като уязвими са посочени 19 типа местообитания, застрашени са 9 местообитания, 7 са потенциално застрашени, а 2 са критично застрашени

Уязвимостта на природните местообитания от Приложение I на ЗБР се оценява със средна степен.

Критично застрашени са: Високопланинските ерикоидни съобщества от черен емпетрум (Empetrum nigrum) и боровинки (Vaccinium spp.) от местообитание 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества;

Алпийски калцефилни тревни съобщества край топящи се преспи от местообитание 6170 Алпийски и субалпийски варовикови тревни съобщества.

Като най-силно уязвими се определят водните и преовлажнените торфищни местообитания

В план,04 в съответствие с палеарктичната класификация, природните местообитания са свързани с основните типове растителност. Частично се потвърждава  оценката, че

разширявянето на площите на съобществата на

сибирската хвойна и навлизането на вторична храстова растителност на определени територии е вследствие намалялата или пълната липса на паша

Тревната растителност в горската зона има вторичен

произход и е развита на мястото на съществували в миналото гори

-Състоянието на тревните ценози е относително добро.

Провеждане на мониторинг за състоянието на уязвимите местобитания, като в съответствие с констатираните негативни тенденции се набелязнат конкретни мерки.

Приоритетни местообитания/ Приложение 1 на ЗБР

Приоритетни според Директива 92/43/ЕЕС са 4 природни местообитания:

4070* Храстови съобщества с Pinus mugo;

6230* Богати на видове картълови съобщества в ърху силикатен терен в планининте ;

91D0* Мочурни гори;

9530* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор

++

При дадената средна оценка за уязвимост на 4–те приоритетни  природни местообитания, по-силно уязвими са местообитания 6230 под влияние на пашата и  91D0*- от промени в хидрологичния режим при протичащи естествени сукцесии и антропогенно въздействие

Не са установени съществени промени в уязвимостта на природните местообитания през последното десетилетие.

Провеждане на мониторинг за състоянието на приоритетните природни местообитания, като в съответствие с констатираните негативни тенденции се набелязнат конкретни мерки.

Природни местообитания извън Приложение 1 на ЗБР

++

Местообитанията на производните тревни екосистеми и на изкуствените горски култури от местни видове са в сравнително добро състояние  и не са подложени на сериозни бъдещи заплахи и влияния

На територията на НП „Пирин“ са установени 25 типа природни местообитания от Приложение 1 към Директива 92/43/ЕЕС и ЗБР

++

В Червената книга на Р.България като уязвими са посочени 19 типа местообитания, застрашени са 9 местообитания, 7 са потенциално застрашени, а 2 са критично застрашени

Уязвимостта на природните местообитания от Приложение I на ЗБР се оценява със средна степен.

Критично застрашени са: Високопланинските ерикоидни съобщества от черен емпетрум (Empetrum nigrum) и боровинки (Vaccinium spp.) от местообитание 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества;

Алпийски калцефилни тревни съобщества край топящи се преспи от местообитание 6170 Алпийски и субалпийски варовикови тревни съобщества.

Като най-силно уязвими се определят водните и преовлажнените торфищни местообитания

В план,04 в съответствие с палеарктичната класификация, природните местообитания са свързани с основните типове растителност. Частично се потвърждава  оценката, че

разширявянето на площите на съобществата на

сибирската хвойна и навлизането на вторична храстова растителност на определени територии е вследствие намалялата или пълната липса на паша

Тревната растителност в горската зона има вторичен

произход и е развита на мястото на съществували в миналото гори

-Състоянието на тревните ценози е относително добро.

Провеждане на мониторинг за състоянието на уязвимите местобитания, като в съответствие с констатираните негативни тенденции се набелязнат конкретни мерки.

АНТРОПОГЕННИ МЕСТООБИТАНИЯ

Сечища, просеки, дворове, пътища, паркинги и др.

+++

Потвърждават се констатациите от План‘04, че антропогенните местообитания не натоварват допълнително природните местообитания в парковата територия.

Но тези територии се явяват, като източници за разпространение на подвижни и вторични видове

РАСТИТЕЛНОСТ

Съобщества/формации

В съответствие със Заданието  за разработване на ПУ, класификацията  на растителността по доминантния подход, като обособените формации по Бондев /1991/, групите формации са свързани с обособените 25 типа природни местообитания

++

-Потвърждава се констатацията, за по-голямата степен на уязвимост на широколистните гори, които заемат по-ниските части на НП, в близост до зоната на по-силно антропогенно влияние

-Иглолистни гори, Смесени гори и Горски култури са уязвими от естествени природни фактори снеголоми, ветровали и изсъхване.

-Незаконното добиване на дървесина от прилежащите

паркови територии, особено в границата на ПУ „Баюви дупки“ и ТП „ДЛС Разлог“ оказва въздействие и прави уязвима растителността в горските екосистеми в периферията на парка.

- Въздействието върху растителността от пожарите, лавините и ветровалите  има

спорадично естество и  е на относително малки и локализирани участъци.

-Констатираните в План‘04 Антропогенни фактори свързани със сечи и строителство не са констатирани през последното десетилетие.

-Частично се наблюдава прекомерно рекреационно натоварване – чупене на

клони, отъпкване и оголване на корените на дърветата по маршрутите и местата за отдих.

Горскодървесна растителност

Въздействие по видове гори

++

Широколистни гори - 1287 ха, което е 5,1% от залесената площ на НП),

Предимно букови гори, разположени в най-ниските части на НП, в близост до зони с по-осезателно  антропогенно въздействие. Повреди от болести - загниване на бука;

Иглолистни гори – 23840 ха, в т.ч. 5925 ха клек).

Относително висока средна възраст (105г.), уязвими от болести и вредители.

-Търсене на обществена подкрепа от страна на ДНП за решаване на проблемите с нарушенията в териториите покрити с гори и в безлесните територии на парка.

Стояща и лежаща мъртва дървесина

++

Относително нисък процент на стоя-щата и паднала мъртва дървесина и съответно запас (около 1%).

Наличие на чуждоземни видове

+

Минимално е наличието на чужди видове на територията

Постепенна трансформация на насажденията, в чийто състав има чужди видове.

Антропогенни фактори

++

- Извеждане на поддържащи и възстановителни дейности (ПВД- отгледни и санитарни, сечи), както и изваждането на СПМ, основно от местното население.

-Макар и ограничено,  регистрирани са нарушения от незаконна сеч на дървета в парка, в почти всички ПУ, което може да окаже въздействие   върху горските екосистеми в НП.

-Незаконно добиване на дървесина има и в прилежащите паркови територии,  което ще окаже въздействие и върху горските екосистеми в периферията на парка.

-Предпазливо се планират и извеждат на годишна база, ПВД, които покриват  само най-силно засегнатите.

- Не се допуска провеждане на други сечи, освен санитарни (основно) и отгледни, в насаждения и култури до 40 год.възраст.

- Сечите се извеждат от местното население, което не гарантира професио-нално и щадящо екосисте- мата /оставащите на корен дърета в насажденията/.

-Липсва субординация между екипите на Д НП “Пирин” – паркови инс-пектори – с отговорни пред-ставители на съседните на парка  ТП – ДГС /ДЛС.

- Не се търси обществена подкрепа за недопускане и нетърпимост към нарушенията в гората.

- Липсва и не се прилага модел за мотивиране на парковата администрация  за иницииране и провеждане на допълнителни дейности, които да акумулират средства за поддръжка и агитация сред местното население и посетителите.

-Реализирането на планираните поддържащи, направляващи и възстановителни дейности в териториите покрити с гори и безлесните територии на  НП „Пирин“ от План’14, да се осъществява с устройствени планове и проекти.

-Търсене на обществена подкрепа от страна на ДНП за решаване на проблемите с нарушенията в териториите покрити с гори и в безлесните територии на

Естествени фактори

+

Регистрираните повреди от ветроломи, ветровали, снеголоми, снеговали, лавини, кални свлачища и срутища и др.п., макар и със силно въздействие са спорадични, на относително малки и локализирани участъци.

-Повреди от диви животни са спорадични (мечка, сокерица, гризачи и др.)

Повреди от болести и вредители (борова процесионка, корояди, имел, коренова гъба и др.) не са изключение.

- Пожарите на територията на НП, поради добрата превенция, са спорадично явление и имат ограничено въздействие.

Горскодървесна растителност

Бяла мура

Pinus peuce Griseb.

Обикновен смърч 

Picea abies (L.) H. Karst.

Обикновена (бяла) ела 

Abies alba Mill.

Бял бор 

Pinus sylvestris L.

Обикновен бук

Fagus sylvatica L.

+

++

++

+

+

1. Климатични аномалии

2. Гъбни болести

Armillaria ostoyae  Cenangium ferruginosum Heterobasidion annosum Fomes fomentarius 

Fomitopsis pinicola  Ganoderma applanatum  Lophodermium pinastri L. seditiosum

Melampsorella caryophyllacearum.

Nectria galligna

Schizophyllum commun  Stereum hirsutum

Viscum album

3. Насекомни вредители

Aradus cinnamomeus

Dreyfusia nordmannianae

Hylobius abietis

Ips typographus

Ips sexdentatus

Monochamus spp.

Pityogenes chalcographus

Pityokteines curvidens

Phyllaphis fagi

Rhynchaenus fagi

Rhyacionia buoliana

Tomicus piniperda

Неблагоприятни климатични промени, и поради това нараства значението  на биотичните стресори, което се дължи предимно на следните причини:

• увеличават се щетите от местни горски гъбни патогени и насекомни вредители;
• нахлуват нови екзотични вредители и инфекции, внесени от човека или мигрирали по естествен път;
• променя се популационната динамика на редица важни биотични сресори.

1. Да се закупят и монтират биологични /феромонни уловители и др.съвременни средства за основните дървесни видове в района на НП “Пирин” и ежегодно да се следи за промените в здравния статус чрез радиалния прираст и по други признаци.

2. Да се подготви издаването на постери, в които да се включи информация и фотоси за степените на увреждане и основните гъбни болести и насекомни вредители.

Специално внимание да се отдели на инвазивните видове. Те да са на български и английски езици и се поставят на места, които се посещават най-масово от туристи. С тяхно съдействие ще се подобри опазването и мониторинга в района на НП “Пирин”.

3. Да се изваждат, където е възмож-но, но не повече от 85% от изсъхналите дървета, за да се ограничи разпрос-транението на опасни насекомни вредители (пре-димно корояди) и гъбни болести.

ФЛОРА

Нисши растения и гъби

Водорасли

+++

Протичат неблагоприятни процеси на еутрофизация, изплитняване, замърсяване.

Няма данни

Предотвратяване на антропогенно въздействие в близост до езера и потоци. Ограни-чаване на пашува-нето по бреговете на езерата.

Гъби (макромицети)

++

Все още познанията за макромицетите в НП,,Пирин” не са достатъчни за точна оценка на степента им на уязвимост.

Най-висока е степента на уязвимост на ядливите гъби и конкретно на манатарките и пачия крак, които  се събират без необходимия контрол на територията на парка.

Настоящата оценка на степента на уязвимост на макромицетите не се отличава от направената в План’2004. Причината е ,че не са взети необходимите мерки, заложени в План’2004 за регулиране и намаляване на количествата събирани ядливи гъби за лични и търговски цели в парка.

Въвеждане и строго спазване на норми и режими  за събиране на ядливи гъби за лични нужди  и особено за търговски цели на територията на парка

Лишеи

++

Популациите са чувствителни на замърсяване и промени на местообитанията им

Не

Запазване естествения характер на местообитанията, особено в местата с повишено антропогенно влияние

Висши растения

Мъхове

++

Чувствителност по отношение на въздушна влажност и промени на местообитанията – естествени или на места с по-голямо човешко влияние

 не

Запазване естествения характер на горските местообитания в близост до райони с по-активно човешко присъствие

Висша флора

++

- Популациите на критично застрашените видове са уязвими от антропогенния натиск.

- Обедняване във високопланинските тревни съобщества следствие от ерозия, причинена от едър рогат добитък и интензивен туризъм.

- Внасяне на несвойствени за флората на парка видове (подсяване на пасища, разнасяне на семена от туристи, засаждане на чужди видове край планински постройки).

- Унищожаване на видове от туристи (събиране и отъпкване).

Има данни за резерват "Баюви дупки-Джинджирица"

-Да се изолира туристическия поток по регламентираните маршрути.

-Контрол върху пашата.

-Ограничаване на едрия рогат добитък и поощряване на овцевъдството.

- Промяна на туристически маршрути в силно ерозиралите райони.

- Контрол върху засаждането на чужди видове край постройките.

- Поставяне на разяснителни табели за ограниченията в парка

Лечебни растения

++

Уязвимостта на лечебните растения е в право пропорционална зависимост от консервационната им значимост

Няма данни

Строго спазване и контрол на норми и режими за събиране на лечебни растения за лични нужди  и особено за търговски цели на територията на парка

ФАУНА

Безгръбначни животни

Безгръбначни животни

+++

-Рекреационно натоварване, водещо до неблагоприятни явления, включително и ерозия от засилен туристически поток.

-Троглобионтите и троглофилите са много чувствителни към най-малките изменения на условията в пещерите.

Най-чувствителните хидробионти са кренофилните гастроподи от семейство Hydrobiidae. Техните биотопи се унищожават при каптирането на водоизточници.

Хидробионтните форми са твърде чувствителни към всяка антропогенна дейност, свързана със замърсяване на водата, промяна в речните системи или други изменения на местообитанията.

Силно уязвими са малките изолирани популации от реликтен и рефугиален тип.

Да се обърне внимание на натоварените с антропогенно присъствие територии

Гръбначни животни

Риби

+++

-Основни отрицателно действащи фактори са интродуцирането на чужди видове (Salvelinus fontinalis, Oncorhynchus mykiss), неконтролираното зарибяване с нерегламентиран зарибителен материал на балканска пъстърва, унищожаващо автохтонните популации на вида.

-Негативно влияние на антропогенни фактори като: бракониерство, изграждане на хидротехнически съоръжения, водовземане, изсичане на дървесната растителност, замърсяване на компонентите на околната среда.

Глобалните и регионални изменения на климата, причиняващи намаляване нивото на водните басейни и дори до изчезване на местообитания (напр., Мозговишко езеро, някои други езера).

-Запазване основните на отрицателно действащи фактори върху ихтиофауната на НП „Пирин“ посочени в План‘04

-Според препоръките от План‘04, от 2007 г. до момента се извършва зарибяване със зарибителен материал на балканска пъстърва с установен произход

-През периода 2004-2014 г се засилва негативното въздействие на глобалните климатични промени, водещи до понижаване на нивото на водоемите и на пресъхване на част от тях на територията на НП „Пирин“

Определяне и стриктно спазване на на правила и норми за зарибяване и риболов на територията на НП, съгласувано с ИАРА

Земноводни и влечуги

++

- По-голямата част от видовете са широко разпространени и с многочислени популации в страната, но в границите на Парка са с ограничено разпространение, тъй като за повечето от тях той се явява горна граница на вертикалното им разпространение.

- По-голямата част от територията на Парка е подложена на слабо антропогенно натоварване, респективно популациите на видовете земноводни и влечуги са по-малко уязвими.

Намаляване степента на уязвимост от висока на средна поради по-добрата проученост на територията

- Проучване възможностите за ограничаване движението на автомобили (трафик и/или скорост) през пролетно-летния сезон;

- Инсталиране на предпазни прегради (гладки стени с височина около 30 см) около пътя Банско - х. Вихрен и неговите отклонения; преградите трябва да са комбинирани с проходи под пътя (напр. видоизменени водостоци), намаляващи ефекта на фрагментация;

- Мониторинг на ефекта на пашата върху водните тела.

Птици

++

+++

-Най-силно уязвими спрямо антропогенното присъствие и безпокойството са дневните и нощни грабливи птици и то тези от тях които са гнездящи или постоянни за територията на парка.

-Възникването на горски пожари, особено през размножителния период биха имали фатални последствия върху птиците и най-вече наземногнездящите и тези гнездящи в клековия растителен комплекс.

Няма  данни за съществени промени, с изключение на антропогенно повлияните зони, където се забелязва  увеличена степен на уязвимост

-Допълнителни проучвания върху популационната динамика, тенденциите и лимитиращите фактори.

-Контрол върху туристопотока и особено върху дейности увреждащи околната среда и екосистемите.

Бозайници

+++

-В пределите на парка от десетилетия е извършван бракониерски лов. Все още незаконно се ловуват предимно едри бозайници– дива коза,

сърна, дива свиня.

-Особена разновидност на незаконния лов е събира- нето на прилепи. Поради това, че по правило тези дейности се извършват от професионалисти и не са свързани с шум или друго демонстриране, остават трудни за идентифици- ране, но същевременно са изключително опасни, тъй като са свързани с отнемане на най-редките и с най-висока консерва- ционна значимост елементи на биоразно- образието на парка.

-Липсва единна стратегия и организация на посетителския поток така че да се сведе до минимум безпокойството за видовете, особено в местата с концентрация на консервационно значими видове.

-Засилената образователна и пропагандаторска дейност сред местното населе- ние са намалили до известна степен незакон- ния лов.

-Разработват се проекти, които отчитат състоянието на популациите на редките и консервационно значими видове в парка.

-Продължаване на дейности,

свързани с обучението и

квалификацията на

парковата охрана.

 -Засилване

на  пропагандаторската

работа сред местното

население.

-Изработване на

 информационни табла за

повишаване информирано-

стта на туристите.

-Необходимо

 е провеждането на сравнителни проучвания на местообитания и видове в антропогенно най-повлияните райони в парка.

-Създаване на организация

 на посетителския поток, така, че да се сведе до

минимум безпокойството за видовете, особено в местата с концентрация на

консервационно значими

видове.

КЛИМАТ

Планински климат и неговите микро -разновидности: -високо, - средно и –ниско-планински, долинен, склонов, билен, горски, приезерен, по южните, северните, източните, западните и др. експозиции, и т.н.

+

Планинският климат е специфичен климатичен тип, формиращ се под влияние на планинските физикогеографски фактори – надморска височина, експозиция и наклон на склоновете, релефна форма, изложение спрямо преноса на въздушни маси, орографска закритост и др.

По територията на страната, на континента и по света планинският климат има значително разпространение и не е рядкост.

Климатичните  промени, независимо дали са антропогенно, или естествено обусловени, се проявяват и в изменения на типичните черти на планинския климат, постепенно повишавайки степента на неговата рядкост.

Изграждане на локална климатична мониторингова мрежа за проследяване хода на климатичните параметри и автентичността/редкостта на планинските  микроклимати

ГЕОЛОГИЧЕН / ГЕОМОРФОЛОЖКИ АСПЕКТ

Циркуси

+++

В България планините с циркуси са само две (Пирин и Рила). Циркусите в Пирин са 35 броя, като всички попадат в границите на парка. В някои от тях се наблюдават снежници.

Няма

Морени

+++

В България истински морени се срещат само в две планини (Пирин и Рила).

В Пирин са добре запазени различни видове морени – челни, странични, дънни и др., които са образувани последователно от две заледявания.

Няма

Трогови долини

+++

В Пирин са запазени едни от най-дългите и изразителни трогови долини – на реките Дeмяница и Бъндерица. По техните поречия има и водопади.

Няма

Алпийски релеф

+++

Пирин има aлпийски облик на релефа – голямо разчленение на земната повърхност, стръмни склонове, дълбоко всечени речни долини, остри и оголени скалисти върхове и ридове, наличие на ледникови форми (циркуси, карлинги, ригели, трогови долини, морени и др.).

Няма

Пещери

++

Имайки в предвид малката по площ територия на карбонатните скали 4830 ха, присъстват над 180 пещери, от които по-голямата част са пропастни.

Ограничаване на достъпа до определена група пещери.

ХИДРОХИМИЧНО СЪСТОЯНИЕ 

Хидрохимично състояние

+++

Високопланинските глациални езера са с отлично качество на водите, с благоприятна киселинност, ниска електропроводност, висока прозрачност и почти липса на неразтворени вещества, органика, азотни и фосфорни съединения, са изключителна рядкост както в национален, така и в световен аспект;

Рядкост са и чистите изворни и речни води, отговарящи на изискваниято за питейно-битово водопотребление без водоподготовка.

Констатираната поява на еутрофизация в някои от езерата през последните години е показател за влошаване на състоянието им, което може да има сериозни последствия

-Забрана за изкуствено зарибяване;

-Контрол върху достъпа на домашни животни до водните тела;

-Осигуряване и спазване на санитарно- охранителни зони около водохващанията.

ЛАНДШАФТ

Ландшафти във субалпийската част формирани от съобщества на клек и единично участие на бяла мура

+++

Ландшафтни картини които се наблюдават много рядко в другите  наши планини

Независимо, че са на горната граница на гората, се наблюдава бързо възстановяване на ландшафта

няма

Скални ландшафти

+++

Степента на рядкост на скалните ландшафти се оценява като висока. Характерни за НП „Пирин“ са реликтните глациални релефни форми – циркусите, троговите тераси, карлинги и др. В алпийския пояс денудационните процеси са формирали  сипеи, каменни потоци и др. Тези скални структури са с високи естетически качества, увеличават ландшафтното разнообразие и идентичност.

Скалните ландшафти се характеризират с висока устойчивост

Опазване на ландшафта

ЕКОСИСТЕМИ И БИОТОПИ/ МЕСТООБИТАНИЯ

Екосистеми и биотопи (местообитания)

+++

37 специфични за Пирин местообитания са включени в Червената книга на Р.България, от които 19 типа са уязвими, 7 типа са потенциално застрашени, 9 типа са застрашени и 2 типа са критично застрашени.

25 типа екосистеми и свързаните с тях природни местообитания с европейска значимост са включени в  приложение 1 на Директива 92/43/ЕЕС и ЗБР.

С висока степен на рядкост са оценени застрашените местообитания:  3160 Естествени дистрофни езера, 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища, 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества, 6150 Силикатни алпийски и бореални тревни съобщества, 95А0 Гори от бяла и черна мура, 91ВА Мизийски гори от обикновена ела .

Не са констатирани съществени промени в периода 2004-2013 г.

Мониторинг на приоритетните за опазване природни местообитания от Приложение 1 на ЗБР

РАСТИТЕЛНОСТ

Съобщества/формации

+++

По физиономичния подход за класификация са очертани 3 типа растителност и 8 класа формации. По доминантния подход са описани 206 растителни асоциации и 25 групи формации, които са свързани с природните типове местообитания.

С висока степен на рядкост са оценени растителните съобщества свързани с приоритетните за опазване типове местообитания, със застрашените типове местообитания и ендемичните растителни съобщества.

В алпийския и субалпийския пояс с висока степен на рядкост са калцефилните тревни формации и силикатните алпийски и бореални тревни съобщества; тревните съобщества  на варовикови скали и сипеи(8210 и 8120), и на силикатни скали и сипеи (8220 и 8110);

В субалпийския пояс с висока степен на рядкост са торфищните формации, комплексите от алпийски и бореални  ерикоидни съобщества; съобществата в олиготрофните до мезотрофни и дистрофни езера.

Във високопланинския иглолистен горски пояс с висока степен на рядкост са горските съобщества с преобладаване на бяла мура и черна мура; Субсредиземноморските борови гори с ендемични подвидове черен бор.

Не са констатирани съществени промени в периода 2004-2013 г.

Мониторинг на растителните съобщества свързани с приоритетните за опазване природни местообитания от Приложение 1 на ЗБР

Горскодървесна растителност

Широколистни гори

++

- Смесените с участие и/или с пр-еобладание на бук гори са комбинация характерна за условията на парка и често срещана в останалите български планини

В План’04 смесените букови гори (с иглолистни видове) са посочени като рядко срещани в останалите български планини, което не е вярно

-Опазване на горите от незаконна сеч

-Своевременно извеждане на поддържащи и възстановителни мерки, в т.ч. санитарни и отгледни сечи, с оглед недопускане и превенция от появата на болес-ти и вредители, от една страна, и от друга на едро-площни природни увреждания (снеговал, ветровал, лавини и др.п.)

Иглолистни гори

+++

-Чистите смърчови гори са специ-фичен хабитат от европейската класификация за Централно Рило-Родопския масив

-Чисти бялборови гори, чисти черборови гори и с преобладание на смърч се срещат  само в Централния Рило-Родопски масив

-Ендемичният характер на бялата и черна мура определя високата консервационна значимост на изгражданите от тях хабитати в НП.

Смесени гори от горски култури

+

Широко разпространени екосистеми, както в национален, така и в междунаароден план.

ФЛОРА

Нисши растения и гъби

Водорасли

++

Установени са рядко срещани видове, както и нови за алгофлората на България.

Няма данни

Допълнителни проучвания на разпространението им

Гъби

+++

В парка са установени 25 вида гъби с консервационно значение от Червения списък на гъбите и Червената книга на България от категориите: КритичноЗастрашен(CR),

Застрашен (EN), Уязвим (VU) и Почти Застрашен (NT). Установени в парка са и нови, и редки за страната видове .

Установени са нови видове макромицети с консервационно значение и е определен точният статус на застрашеност на фигуриращите видове в План’2004,според Червения списък на гъбите в България (Gyosheva et al., 2006)

Необходимо е да  продължат проучванията на консервационно значимите видове макромицети в парка, както и да се провежда системен мониторинг на известните видове. Да се информира и запознае обществеността  с видовете гъби в НП ,,Пирин” от Червения списък на България, с цел опазването им.

Лишеи

+

Лишеите са с много обширни ареали и консервационно значимите видове са малко

Не са установени

Допълнителни проучвания на разпространението им

Висши растения

Мъхове

++

13.5% от консервационно значимите видове в България се срещат в НП “Пирин”. Единадесет вида са с известни находища само от Пирин

Повишение от ниска на средна степен

Допълнителни проучвания разпространението на редки и консервационно значими видове

Висша флора

+++

В парка са установени 304 консервационно значими видове, включени в различни референтни документи. Установени са нови популации на 33 вида, избрани от дирекцията на НП "Пирин"

Получени са по-пълни данни за консервационната значимост на флората

Допълнителни теренни проучвания за разпространението на консервационно значимите видове

Лечебни растения

+++

В парка е установен голям брой редки за флората на България консервационно значими лечебни растения, попадащи в различни списъци, приложения и референтни документи

През 2014 г. са установени много по-голям брой лечебни растения в сравнение с 2004 г., сред които и много редки

Допълнителни теренни проучвания за разпространението на консервационно значимите лечебни видове

ФАУНА

Безгръбначни животни

Популации на видовете, които се срещат у нас само в Пирин

+++

Причина за тяхната рядкост е силно изразената им стенотопност..

    незначителни

Да се обърне внимание на териториите около границите на парка и тези със засилен антропогенен натиск

локални ендемити, за които паркът е значим при опазване на популациите им

+++

     висока  стенотопност

незначителни

да

езерца и локви, алкалните извори, мочурите, блатата и торфищата

+++

      висока  стенотопност

незначителни

да

Гръбначни животни

Риби

+

На територията на НП „Пирин“, на съвременния етап са констатирани 4 вида риби. Видовете Telestes souffia и Anguilla angulla се приемат за изчезнали от територията на парка, поради  липса на данни са регистрирането им през последните 10 години, както и при настоящите изследвания. От установените 4 вида риби, 2 вида са интродуцирани (Salvelinus fontinalis, Oncorhynchus mykiss), а останалите 2 вида са характерни за парковата ихтиофауна (Salmo trutta, Phoxinus phoxinus).

Наблюдава се тенденция за намаляване на количеството на интродуцираните видове риби, запазване на типичните представители на ихтиофауната и запазване на автохтонните популации 

Да се запазват автохтонните популации риби и да извършва зарибяване с контролиран зарибителен материал

Земноводни и влечуги

++

- За редица видове (Бисерков 2007) през Парка преминава горната граница на вертикалното им разпространение, и в резултат те се срещат рядко на неговата територия.

- Един от планинските видове (Ichthyosaura alpestris) също е рядък за Парка

Увеличаване степента на рядкост от ниска на средна поради по-добрата проученост на територията

Птици

++

-Като редки за територията на страната се определят видове гнездещи в парка с ниски популационни числености, изискващи специфични екологични фактори на средата. Като особено редки са някои видове от разред Кълвачоподобни (Piciformes), разред Совоподобни (Strigiformes), грабливи видове птици.

-Редки за Европа са видовете в Директива 2009/147 за опазване на дивите птици, от които на територията на парка се срещат 42 вида (25,3%).

-С висока степен на рядкост трябва да се отбележат популациите на видове, които се срещат само във високите планини и Рило-родопския масив, включително НП „Пирин“.

Без промени

Опазване на гнездови находища.

Допълнителни проучвания

Бозайници

++

-Територия с изключително висока концентрация на

консервационно значими хабитати, съобщества и видове. Повечето видове са освен на територията на парка са разпространени в подходящи местообитания и на други места в страната.

-Редки видове прилепи, разпространени в парка са Дългоухият нощник, Натереровият нощник и широкоухият прилеп. Голяма част от националните популации на Снежната полевка и Балканската дива коза са на територията на парка.

-Отчитане на значимостта на територията на парка за съществуването на голяма част от националната популация на Снежната полевка.

-Отчитане на стабилността на популациите хищните бозайници.

Провеждане на целенасочени мероприятия за опазване на местообитанията и видовете балкански ендемити, обитаващи територията на парка.

КЛИМАТ

Планински климат и неговите микро-разновидности

+++

Въведените ограничителни режими на територията на парка, както и високата степен на естественост на планинските територии

Тенденции, макар и бавни,  на намаляване на степента на естественост на планинския климат с нарастване на урбанистичното въздействие

- Ограничаване на човешките намеси, както и на влиянието на някои неблагоприятни естествени фактори върху планинския климат.

- Изграждане на локална климатична мониторингова мрежа за проследяване хода на климатичните параметри и естествеността на планинския климат.

ГЕОЛОГИЧЕН/  ГЕОМОРФОЛОЖКИ АСПЕКТ

Пещери и пропасти

+++

Минимална намеса, състояща се в разширяване на входове или проправяне на път до трудно достъпни пещерни галерии.

Няма

Стари минни разработки и кариери

+

Техният брой е малък, но липсата на поддръжка и укрепване може да доведе до срутища и пропадане на скални маси.

Ограничаване на достъпа в старите минни разработки и укрепването им, както и това на старите кариери.

Всички останали геоложки и геоморфоложки обекти не са повлияни от човешка намеса.

+++

Липса на човешка намеса.

Няма

ХИДРОГРАФСКА МРЕЖА И ВОДИ

Хидрография, води

+++

На територията на парка се формират изключително естествени водни ресурси. Корекциите на речните корита и промяна на морфометричните показатели не се извършва с много малки изключения.

Не се наблюдава значимо въздействие върху естествения характер на хидрографската мрежа и водните ресурси

ХИДРОХИМИЧНО СЪСТОЯНИЕ 

Хидрохимично състояние по показатели

+++

Всички водни тела в парка са с естествен произход и въпреки интензивните водохващания поддържат висока степен на естественост. Няма модифицирани водни тела. Има малки езера от Бъндеришкия циркус и групата на Поповите и Василашките езера, които почти пресъхват в летните периоди, а появата на растителност върху дънните утайки застрашава тяхната естественост.

Разрешеното изкуствено зарибяване на някои езера в предходния план за управление от 2004 г. представлява съществена заплаха за естествеността на езерните водни тела поради повишаване на съдържанието на азот- и фосфор- съдържащи съединения във водата, което предизвиква еутрофизация, заблатяване на крайбрежните плитки зони и отлагане на дънни наноси..

Категорична забрана на изграждане на изкуствени бентове от едри скални късове и полиетиленови платна, каквито бяха установени на Долно Василапко езеро, например, водещи до нарушаване на естествения отток на езерните водни тела и поява на еутрофизация.

ХИДРОБИОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ

Екологично състояние на лотичните водни тела, базирано на макрозообентос, съответно оценено по показателя Биотичен индекс.  

Преобладаващата част от проучваните речни тела са в естествено, неповлияно от хидробиологична гледна точка състояние. Водите на изследваните пунктове се характеризират с високо качество и отличен екологичен статус. Три от проучваните пунктове, разположени съответно на реките Безбожка, Икришка и Бела, се дефинират в добро екологично състояние.  

Причина за регистрираните по-ниски оценки са основно локални антропогенни въздействия, резултат от застроените хижи/вили, както и засиленият туристопоток през летния сезон, в който е извършено изследването.

Сравнителният анализ на състоянието на водите през настоящия (2014 г.) и предходния период на проучване (2001-2002 г) показва, че като цяло течащите води се характеризират с непроменено качество.

Запазване на естествените местообитания на бентосните съобщества чрез:

• Контрол върху антропогенното въздействие в речните корита и водосбора като цяло.

• Забрана за строителство на ВЕЦ-ове и други хидроморфологични промени на речните корита, които оказват неблагоприятно въздействие върху популациите на по-чувствителните видове и водят до необратими промени в таксономичната и трофична структура на макрозообентоса по речния континуум

ПОЧВИ/ПРОЦЕСИ

Замърсяване на почвите

с тежки метали

+++

-Резултатите от провеждания мониторинг на почвите на територията на НП показват, че няма замърсяване с тежки метали и металоиди

в мъртва горска постилка и органичен почвен хоризонт

 - Извършените изследвания през 2014 г. на почвите от ски писти: „Балканиада” (н. в.  2215 m), „Тодорка” (н. в. 2080 m), „Томба” (средна част - н. в.  1897 m), „Томба” (долна част - н. в.  1752 m) и контрола планинско ливадна почва от отдел 125 (1) – н.в.

1947 m също потвърждават, че няма замърсяване на почвите с тежки метали

Замърсяване на почвите с нитрати

+

-Повишени концентрации на нитратни йони (NO3ꞌ) в почвите от писти „Томба” (долна и средна част) и „Тодорка“ спрямо тези от контролната проба и „Балканиада“

Смяна на фиксиращите тревната покривка химични вещества с безвредни такива

Обедняване на почвата

+

Значимите разлики в съдържанието на калий и магнезий в почвите от ски пистите в сравнение с контролната почвена проба вероятно са резултат на системното внасяне на физиологично кисел азотен тор (амониева селитра), което води до засилена миграция по профила на катиони на калия и магнезия и влошаване на калийния режим на почвите

ЛАНДШАФТ

Природни ландшафти

+++

Степента на естественост на природните ландшафти се оценява като висока. Устойчивостта на тяхната структура  се определя от процесите на самоорганизация на ландшафта.

Опазване на ландшафта

Антропогенни ландшафти

+

Степента на естественост на антропогенните ландшафти се оценява като ниска, тъй като в тях преобладава антропогенната дейност. Наличието на антропогенни явления и процеси (кариера, ски писти, сгради и др.) нарушава  цялостта и структурата на ландшафта и намалява неговите естетически качества и възможност за самовъзобновяване.

Протичат процеси на възстановяване

Поддържане и възстановяване на отделни обекти от антропогенните ландшафти в зоната на сградите и съоръженията и зоната за туризъм

ЕКОСИСТЕМИ И БИОТОПИ/ МЕСТООБИТАНИЯ

Степен на естественост

Екосистеми и биотопи (местообитания)

+++

++

-С висока степен на естественост са екосистемите формирани  на природните местообитания включени в Приложение 1 на ЗБР.

-Със средна степен на естественост са формираните тревни екосистеми на просеките и създадените горски култури от местни дървесни видове

-С ниска степен на естественост са вторичните екосистеми на създадените горски култури от неместни дървесни видове

При изпълнение на План‘04 не са настъпили съществени промени в общото състояние на екосистемите, като не са очертани ясно тенденции, с които да се променя драстично тяхната естественост

Определяне на зони със строг режим на опазване

Възстановяване на деградирали площи

Мониторинг върху състоянието на горските  екосистеми

РАСТИТЕЛНОСТ

Съобщества/формации

Степен на естественост на растителността

С висока степен на естественост са първичните и производни растителни съобщества формирани на природните местообитания включени в Приложение 1 на ЗБР

Със средна и слаба степен  на естественост са производните дървесни, храстови и тревни съобщества, формирани на местообитания извън природните местообитания от Приложение 1 от ЗБР

При изпълнение на План‘04 не са настъпили съществени промени в общото състояние на растителните съобщества, като динамичните процеси са варирали около средното състояние на съответните типове фитоценози, без да засягат съществено тяхната степен на естественост

-Определяне на зони със строг режим на опазване

-Мониторинг върху състоянието на растителните съобщества на приоритетни за опазване местообитания

-Постепенна подмяна горските култури от  неместни видове

Горскодървесна растителност

Степен на естественост Гори / Горско-дървесна растителност

+++

Преобладаващата част от горските насаждения (94% от залесената площ на парка) са със семенен естествен произход, без да са първични екосистеми, тъй като преди обявяването на НП “Пирин” в териториите покрити с гори са водени регулярни сечи, вкл. възобновителни. Независимо от това в една голяма част от парка (около 40% от залесената му площ) в естествен вид е запазена една представителна част от горската растителност, напр.: резерватите, клековите насаждения, бел- и чер-муровите и част от смърчови-те гори в горната граница на гората, на урви и скални терени и нелесопригодните площи обрасли с дървесна и храстова растителност, в които е отсъствала, и отсъства, всякаква човешка намеса

→Постепенна подмяна на неместните видове с местни, подходящи за условията на месторастене

→Постепенна трансформация на част от създадените моно култури от местни видове в устойчиви разно-възрастни и смесени по състав и произход насаждения, чрез провеждане на подходящи регулиращи и възстановителни дейности.

→ Мониторинг върху състоянието на горските екосистеми

Стари естествени гори

+++

Като балкански ендемити, бялата и черна мура формират специфични местообитания, които следва да бъдат опазвани с подчертано внимание. Изключителна ценност представляват най-старите дървета, надвишаващи 200 годишна възраст.

Наличието на относително малки количества мъртва дървесина, ключов елемент на старите гори, не трябва да се възприема за лимитиращ, преди повторното му  целенасочено измерване.

- Без ПВД, освен за потушаване на пожари и наложителни санитарни мерки.

- Провеждане на периодически мониторинг, чрез измерване на МД в представителна извадка насаждения в различни възрастови диапазони

Наличие на стояща и лежаща мъртва дървесина

++

Стоящата и мъртвата дървесина в насажденията в определена степен (около 10% от запаса на насажденията в съответния хабитат) е изключително ценен естествен фактор за поддържане на биологичното разнообразие в горските хабитати.

Горски култури

+

Ниска степен на естественост имат създадените култури от дуглазка ела (1.3 ха) и от ливански кедър (0.2ха) в ПУ  „Синаница“, както и  евроамериканска топола (1.0ха) в ПУ „Вихрен“. 

ФЛОРА

Нисши растения и гъби

Водорасли

+++

Естествен характер на водните местообитания

Няма данни

Опазване естествения характер на потоците и езерата и техния водосбор. Недопускане на хидроморфологични промени и замърсяване на водите.

Гъби (Макромицети)

Лишеи

+++

Висока степен на естественост отразяваща разнообразните местообитания

Няма данни

Запазване на местообитанията

Висши растения

Мъхове

+++

Видовият състав показва висока степен на естественост и е в пряка връзка с типовете местообитания в парка 

В предишния ПУ мъховете не са оценявани по този параметър

Не са необходими

Висша флора

+++

Флората показва висока степен на естественост.

Има данни за висшата флора на парка – степента на естественост не е променена видимо

Ограничаване на антропогенния натиск по основните туристически маршрути в границите на парка.

Лечебни растения

++

Лечебната флора има висока степен на естественост, но в участъците, подложени на човешко присъствие има рудерализация на лечебните растения

Степента на естественост е запазена

Опазване на местообитанията и ограничаване на антропогенния натиск по основните туристически маршрути в границите на парка.

ФАУНА

Безгръбначни животни

Всички установени видове са автохтонни.

+++

В парка няма интродуцирани безгръбначни животни, обособили популации.

няма

незначителни

Гръбначни животни

Риби

+

Съвременното състояние на ихтиофауната на водоемите на територията на НП „Пирин“ се характеризират с „ниска”степен на естественост. Причина за това са ежегодните зарибителни мероприятия, извършвани в тях

Определяне и спазване на

правила и норми за зарибяване и риболов на територията на НП „Пирин“, съгласувано с ИАРА

Земноводни и влечуги

+++

- Всичките двадесет вида земноводни и влечуги, установени на територията на Парка, са автохтонни.

- Не са наблюдавани съществени изменения в естествеността на местообитанията им.

няма

Птици

+++

-Орнитоценозите в парка в по-голямата си част са естествено формирани.

-Интродуцирани или реинтродуцирани видове се наблюдават рядко, напр. белоглавия лешояд (Gyps fulvus).

-Повечето от гнездящите птици са автохтонни, свързани с естествените горски растителни комплекси

Без промени

Зони със строг режим на опазване

Бозайници

+++

-Територия с една от най-високите за страната степен на естественост на екосистемите.

-Видовият състав на фауната изцяло е определен от типа на екосистемите

-На места в резултат на антропогенния натиск проникват някои нехарактерни, синантропни видове.

-В резултат на засиленото строителство е регистрирано проникването на синантропни видове дребни бозайници.

-Унищожаване на естествените местообитания на видовете, което води до

коренна промяна във видовия състав на съобществата от бозайници.

Определяне на зони със строг режим за опазване. Мониторингови проучвания на видовия състав и разпространение на видовете бозайници. 

КЛИМАТ

Планински климат и неговите микро-разновидности

+++

Присъствието на характерните планински физико-географски климатообразуващи фактори обуславя формирането съответно на типичен планински климат

Антропогенните въздействия водят постепенно до намаляване на типичността на планинския климат

Ограничаване на антропогенните въздействия

ГЕОЛОГИЧЕН/  ГЕОМОРФОЛОЖКИ АСПЕКТ

Циркуси

+++

Циркусите в Пирин са 35 броя, като всички попадат в границите на парка. В някои от тях се наблюдават снежници.

Няма

Морени

+++

В Пирин са добре запазени различни видове морени – челни, странични, дънни и др., които са образувани последователно от две заледявания.

Няма

Трогови долини

+++

В Пирин са запазени едни от най-дългите и изразителни трогови долини – на реките Демяница и Бъндерица. По техните поречия има и водопади.

Няма

Алпийски релеф

+++

Пирин има aлпийски облик на релефа – голямо разчленение на земната повърхност, стръмни склонове, дълбоко всечени речни долини, остри и оголени скалисти върхове и ридове, наличие на ледникови форми (циркуси, карлинги, ригели, трогови долини, морени и др.).

Няма

ХИДРОГРАФСКА МРЕЖА И ВОДИ

Хидрография, води

+++

Водите, речни и езерни, са типични за територията на парка

По този индикатор не се наблюдават промени

ХИДРОХИМИЧНО СЪСТОЯНИЕ 

Хидрохимично състояние по показатели

+++

Глациалните езерни водни тела са типичен елемент на високопланинските Пирински ландшафти. Водният отток на някои от тях е формиран изцяло в скални субстрати и има типичен за глациалните езера беден минерален състав, ниска електропроводимост, високо съдържание на разтворен О₂, почти пълно отсъствие на органични вещества и неутрална реакция.

В сравнение с данните за физикохимичните показатели на водите от езерните и речни водни тела от плана 2004 г., където се посочва, че практически липсва органика и азотни съединения, мониторинговите данни за периода 2004-2014 г. включват стойности за БПК от 3,59 mg.dm^-3 за Санданска Бистрица и 3,52 mg.dm^-3 за Окото, където и за разтворен кислород е измервана концентрация 5,29 mg.dm^-3, а за р. Бъндерица рН 9,44, които не са типични за чистите високопланински водни тела на парка.

Локален мониторинг върху физико-химичните показатели на типичните за парка езерни и речни водни тела, контрол върху дифузните източници на замърсяване на водите в парка.

ХИДРОБИОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ

Хидробиологична оценка по степен на типичност

+ + +

Доколкото Биотичният индекс е базиран на макрозообентоса, водните екосистеми в проучваните реки се характеризират с типични за горните течения (алпийски и планински тип водни тела) дънни безгръбначни съобщества, в състава на които доминират видове, индикативни за чисти води, като например ларвите на еднодневките, перлите и трихоптерите.

Сравнителната оценка показва относително непроменени условия и типично за неповлияни водни екосистеми екологично състояние на лотичните водни тела.

За да се запази типичното състояние на водните екосистеми, индикиращи качествата на водите, е необходим стриктен контрол върху замърсяването и периодичен биологичен мониторинг, провеждан приоритетно в участъците, които се характеризират с антропогенен натиск.

ЕКОСИСТЕМИ И БИОТОПИ( МЕСТООБИТАНИЯ)

Степен на типичност

+++

++

+

С висока степен на типичност са водните екосистеми в езерата и в торфищата; скалните екосистеми,  естествените гори с преобладаване на бяла мура, черна мура, боровите гори с ендемично подвидове черен бор и ерикоидните храсталаци.

Със средна степен на типичност са оценени естествените и полуестествени тревни екосистеми и

чистите и смесени

гори от бял бор, смърч, ела, бук и черен бор.

С ниска степен на типичност са създадените горски култури и формираните вторични тревни екосистеми на деградирали местообитания

Не са очертани негативни тенденции в промяна на естествеността на екосистемите и природните местообитания през последното десетилетие

РАСТИТЕЛНОСТ

Съобщества/формации

Степен на типичност

+++

++

+

С висока степен на типичност са оценени алпийските и субалпийски тревни и храстови съобщества, горските съобщества с преобладаване на бяла мура и черна мура

Със средна степен на типичност са полуестествените тревни формации и чистите и смесени

съобщества с преобладаване на бял бор, смърч, ела, бук и черен бор.

С ниска степен на типичност са формираните вторични съобщества на деградирали местообитания и на горски култури от неместни дървесни видове

Горскодървесна растителност

Гори  от бяла и черна мура

+++

-Типични за НП “Пирин” горски насаждения от бяла мура, ендемит за Балканския полуостров, предимно върху силикатни  терени.

-Типични горски насаждения от  черна мура, ендемит за Балканския полуостров и Южна Италия върху карбонатни терени

Чисти и смесени насаждения от клек, бял бор, смърч, ела

++

Със средна степен на типичност се оценяват  чистите и смесени насаждения от клек, бял бор, смърч, ела, бук и черен бор.

Култури от местни и чуждоземни  видове

+

-Със слаба степен на типичност са изкуствените насаждения /култури/ от местни видове, които възлизат на 6,1% от залесената площ на парка.

-Нетипични за този природен комплекс са културите от чуждоземни видове 0,01 % от площта

Постепенна транс-формация, на част от създадените нетипични моно култури от местни видове в устойчиви разновъзрастни и смесени по състав и произход насаждения, близки до типичните за парка, чрез провеждане на подходящи регулиращи и въз-становителни дейности

ФЛОРА

Нисши растения и гъби

Водорасли

+++

Естествен характер на водните местообитания

Няма данни

Опазване естествения характер на потоците и езерата и техния водосбор. Недопускане на хидроморфологични промени и замърсяване на водите.

Гъби (Макромицети)

+++

Установените видове Макромицети на територията на парка са типични и характерни за изследваните местообитания.

Запазва се основанието за високата степен на типичност на видовете макромицети в План’2004, базирано на световното значение на НП ,,Пирин” за опазване на типичните местообитания в региона и конкретно за видовете от микотата.

Провеждане на мониторинг на състоянието. Опазване на типичните местообитания в

НП ,,Пирин”, особено на горите от бяла и черна мура, богати на консервационно значими видове гъби.

Лишеи

+++

Характерът на лихенофлората съответства на различните местообитания в парка

Не

Не са необходими

Висши растения

Мъхове

++

Единадесет вида досега са известни само от Пирин.

Повишаване от ниска в средна степен

Допълнително проучване на разпространението на видовете, известни само от Пирин

Висша флора

+++

Флората е запазила висока степен на типичност и се характеризира с висок процент локални ендемити – 17 вида.

Няма видими промени в типичността – има литературни данни и лични наблюдения от 2004 година.

Допълнителни теренни проучвания на популациите на локалните ендемити.

Лечебни растения

+++

Лечебната флора е запазила висока степен на типичност, с изключение на местата, подложени на антропогенно въздействие

Няма видими промени в типичността

Допълнителни теренни проучвания

ФАУНА

Безгръбначни животни

Паркът има висока степен на типичност за планинските карстови и силикатни скални ландшафти и трогови долини, които се обитават от специфична фауна.

+++

Популациите на безгръбначните животни образуват типични съобщества за различните хабитати в карстовите и силикатни терени в планината.

няма или незначителни

няма

Гръбначни животни

Риби

+++

Територията на парка е от съществено значение за опазване на глациалните езера и горните течения на реките, явяващи се типични местообитания за рибната фауна в региона, което определя НП „Пирин“ с висока степен на типичност

Земноводни и влечуги

+++

- Всичките двадесет вида земноводни и влечуги, установени на територията на Парка, са автохтонни.

- Всички типични планински видове са представени на територията на Парка с многочислени популации (с изключение на алпийския тритон).

няма

Птици

+++

Птиците в парка образуват типични съобщества за иглолистния, високопланински пояс.

Не са установени промени

Ограничаване антропогенизирането, строителството и промени в ландшафта

Бозайници

+

Бозайната фауна на територията на парка е горски мезофилен тип фауна, каквато се среща и в други планини у нас. Срещат се видове, типични за мезофилните смесени широколистни (водна земеровка сънливци, горска полевка, жълтогърла горска мишка, черен пор) и смесени широколистни-иглолистни гори (най-много видове бозайници-10 вида). В иглолистните гори се срещат постоянно мечката, вълкът, лисицата, златката, рисът, къртицата, катерицата, трите вида копитни; по-рядко там проникват язовецът и дивата котка. В клековите гори е формирана ценоза, в която участват кафявата горска полевка, жълтогърлата горска мишка, голямата и малката кафявозъбки, заекът, дивата коза, белката, невестулката, а хищниците и копитните са постоянни обитатели.
Скалните масиви са типични местообитания на много петрофилни видове като Снежната полевка и Балканската дива коза.

Не са установени промени

Мониторинг на съобществата от бозайници, обитаващи типичните за тях местообитания.

КЛИМАТ

Планински климат и неговите микро-разновидности

++

Размерите на парка са достатъчни, за да  осигуряват висока степен на защитеност, обезпечаваща опазването на естествеността на планинския климат

- Да се отстоява опазването на границите на Парка

- Евентуално разширяване на границите на парка.

- Изграждане на локална климатична мониторингова мрежа маркираща границите на парка и покриваща парковата територия.

ГЕОЛОГИЧЕН/ ГЕОМОРФОЛОЖКИ АСПЕКТ

Циркуси

+++

В границите на парка попадат всичките 35 циркуса на Пирин планина.

Няма

Алпийски релеф

++

Характерният и рядък за страната алпийски релеф е типичен именно за Северен Пирин, където е разположен и паркът.

Няма

ХИДРОХИМИЧНО СЪСТОЯНИЕ 

Воден отток и хидрохимично състояние

+++

Водният отток, формиран на територията на парка е 2,3 пъти по-голям от средния за Пирин планина и 5,6 пъти повече от този за страната. По преобладаващата част от физико-химичните показатели водите са в „отлично“ и „добро“ качество, което определя паркът като значим донор на чиста вода за питейно-битово водопотребление на Югозападна България.

Въпреки, че през последните 10 години е увеличено водохващането на територията на парка, общото използвано водно количество за питейно-битово водоснабдяване съставлява само на 0,56 % от формирания на територията на парка повърхностен воден отток, а невъзвратимите загуби са едва 0,06 %, което не представлява опасност за нарушения в количествен аспект.

Контрол върху състоянието на водопроводната мрежа и загубите на вода при транспортирането й до водопотребителите.

ЕКОСИСТЕМИ И БИОТОПИ( МЕСТООБИТАНИЯ)

Степен (площ) на  осигуреност  за опазване на Парка и значими екосистеми и биотопи (местообитания) в него

+++

++

-Размерите на преобладаваща част от екосистемите и на свързаните с тях биотопи осигуряват опазването на съществуващото биологично разнообразие в националния парк.

-Със средна степен на размерите се оценяват Мочурните гори и торфищата

-Размерите на двата резервата осигуряват опазването на характерните за НП екосистеми и природни местообитания

В План‘04 като основни причини обуславящи необходимостта от промени в границите е посочена  липсата на буферни площи за опазване на екосистемите от северната страна на биосферния резерват „Баюви  дупки- Джинджирица“

РАСТИТЕЛНОСТ

Съобщества/формации

Степен (площ) на  осигуреност  за опазване на значими растителни съобщества

+++

Размерите на основните типове растителни съобщества осигуряват устойчивото им съществуване при естествено протичащите динамични процеси

В План,04 като основни причини обуславящи необходимостта от промени в границите е посочена  липсата на буферни площи за опазване на насажденията от северната страна на биосферния резерват „Баюви  дупки- Джинджирица“

Горскодървесна растителност

Консервационно значими естествени насаждения и безлесни територии

++

- Площта на парка и резерватните територии отговарят на целите за тяхното управление, съгласно нормативната уредба.

-В сегашните граници са включени в максимална степен естествени и консервационно значими  горски насаждения.

-Основание за увеличаване площта на биосферен резерват „Баюви дупки-Джинджирица“ са цитирани отдели в Заповедта за обявяване на резервата,пропуснати в проектите след 1979 г.

- Включване на резерватни площи, които имат качества за този режим

- Проучване и  планиране на основата на консервационната стойност на горскодървесна растителност и съществуващи резерватни територии в Среден и Южен Пирин за обявяване на  граници на биосферен резерват/ парк „Пирин“

ФЛОРА

Нисши растения и гъби

Водорасли

+++

Размерите на парка са достатъчни

Няма данни

Не са необходими

Гъби (Макромицети)

+++

Размерите на парка са достатъчни

Няма данни

Не са необходими

Лишеи

+++

Размерите на парка са достатъчни

Няма данни

Не са необходими

Висши растения

Мъхове

+++

Размерите на територията на парка са достатъчни за оптималното съществуване на популациите на мъховете

В предишния ПУ по този параметър няма оценка за мъховете

Не са необходими

Висша флора

+++

Размерите на парка са достатъчни

Няма данни

Не са необходими

Лечебни растения

+++

Размерите на парка са достатъчни

Няма данни

Не са необходими

ФАУНА

Безгръбначни животни

Размерите на парка осигуряват необходимата защита

+++

Размерите на парка осигуряват необходимите предпоставки за опазване на естествените екосистеми и природните процеси, протичащи в тях и изпълнение на природозащитните му функции като защитена територия.

евентуално

Трябва да се помисли за разширяване на парковата територия и включване на части от Южен Пирин за връзка със Славянка.

Гръбначни животни

Риби

+++

Всички глациални езера попадат в границите на НП „Пирин“. Размерите на парка и на резерватите в него (Юлен, Баюви дупки - Джинджирица) са напълно достатъчни за опазване на ихтиоресурсите на територията му.

Земноводни и влечуги

+++

- Площта на Парка е достатъчна за съхраняване популациите на планинските видове, типични за територията му;

- Популациите на видовете, които се срещат единствено в ниските, периферни части на Парка, се съхраняват от екологичната мрежа Натура 2000

промяна в оценката на площта на парка от недостатъчна в достатъчна, поради създаването на екологичната мрежа Натура 2000

Птици

++

-Размерът на парка и резерватите изпълняват задоволително ролята си на опазване на естествените екосистеми и орнитофауната в тях.

-Възможно е включване в границите на парка на по-ниските, южни части на планината с цел включване на видове с южно разпространение.

Без промени

Възможно включване на орнитологично ценни местообитания

Бозайници

-Големината на парка и на двата резервата са достатъчни за с оглед осъществяване на консервационни функции.

-Едрите бозайници, които имат по-голяма консервационна стойност, са видове с големи индивидуални участъци, извършващи големи преходи и сезонни миграции.

-Сезонни миграции извършват и прилепите.

-За групата на дребните бозайници територията на парка е достатъчна за стабилно развитие на популациите им.

ЕКОСИСТЕМИ И БИОТОПИ (МЕСТООБИТАНИЯ)

Местообитания/   Приложение 1 на ЗБР

+++

Висока степен на биологично разнообразие включва 25 типа естествени екосистеми и свързани с тях 25 типа природни местообитания от Приложение 1 на Директива 92/43 ЕЕС и ЗБР,

Не са установени съществени промени в екосистемното разнообразие през предходното десетилетие

Приоритетни местообитания/ Приложение 1 на ЗБР

+++

От 25 типа природни местообитания от Приложение 1 на Директива 92/43 ЕЕСи ЗБР, 4 типа местообитания са  приоритетни за опазване. 37 местообитания са включени в Червената книга на РБългария, том 3, от които 19 типа са уязвими, 7 типа са потенциално застрашени, 9 типа са застрашени и 2 типа са критично застрашени.

РАСТИТЕЛНОСТ

Съобщества/формации

Растителност

+++

Висока степен на фитоценотично разнообразие включващо по физиономичния подход за класификация 3 типа растителност и 8 класа формации. По доминантния подход са описани 206 растителни асоциации и 25 групи формации, които са свързани с природните типове местообитания. По флористичния подход за класификация в предварително разработената схема определените синтаксони са отнесени към 20 класа

Не са установени съществени промени във фитоценотичното разнообразие през предходното десетилетие

Горскодървесна растителност

Разнообразие и % участие  на дървесни видове

+++

Горскодървесната растителност в парка е представена от 18 дървесни вида: бял бор-30.1%, бяла мура – 34.0%, смърч – 13.3%, бук – 6.5%, ела – 6.4%, черна мура – 5.0%, черен бор – 4.9% и с малки площи (до 7.0ха) още: бреза, габър, ива, трепетлика, черна елша, зел.дугласка, аткаски кедър и евроамериканска топола.

ФЛОРА

Нисши растения и гъби

Водорасли

+++

Разнообразни водораслови местообитания и микрохабитати, включващи  от анализираните проби на територията на НП “Пирин”  установени 332 вида, разновидности и форми от 7 отдела водорасли.

Няма данни

Допълнително детайлно проучване на разнообразието

Гъби(Макромицети)

+++

Броят по литературни данни и установените при теренни изследвания макромицети през 2014 г. възлиза на 376 ( от 3 отдела, 5 класа, 18 разреда, 61 семейства и 143 рода).Консервационно значимите видове са 26 .

За БР „Баюви дупки-Джинджирица“ са регистрирани 73 вида-42 вида са нови за резервата. 3 вида са с консервац.значение. Общо са 101 вида за резервата с тези по литературни данни;

 Р „Юлен“ -32 вида, 2 с консервационно значение

Увеличен е броят на установените   видове макромицети и специално на консервационно значимите в сравнение с План’ 2004

Необходимо е да се финансират проекти за  сериозни проучвания на гъбното разнообразие и в частност на консервационно значимите видове  на територията на парка. Обект на специални проучвания трябва да бъдат  гъбите в горите от бяла и черна мура.

Лишеи

+++

Повече от половината лишеи установени на територията на България се срещат в парка - общият брой на установените видове лишеи в парка възлиза на 424 вида лишеи. Всички те са от клас Ascolichenes и се отнасят към 36 семейства и 101 рода. В БР„Баюви дупки – Джинджирица” през 2014г. са регистрирани общо 159 вида лишеи-7 вида са с консервационно значение.

 В Резерват „Юлен” са установени 61 вида лишеи. Пет  вида са с консервационно значение

Не са установени

Не са необходими

Висши растения

Мъхове

+++

Мъховата флора в НП “Пирин” има следния таксономичен състав: 2отдела (Чернодробни и Листнати мъхове), 6 класа, 64 семейства, 132 рода и 330 вида. Това са 43.7% от видовете, известни досега в България. Тези данни показват голямо таксономично разнообразие.

Мъховата флора на  БР„Баюви Дупки-Джинджирица“ е представена от 89 вида, а на резерват „Юлен“ наброява 75 вида, принадлежащи на 2 отдела, 3 класа, 33 семейства и 50 рода

Не са установени

Не са необходими

Висша флора

+++

На база литературни данни (от 235 научни труда), хербарийни материали и теренни проучвания са установени 1341 вида от висшата флора на НП "Пирин", разпределени в 486 рода и 96 семейства от 5 отдела, което представлява 32.6% от видовете и 63.2% от семействата висши растения в България или 62.3% от видовете от флората на флористичен район Пирин. Установени са 8 нови вида растения за висшата флора на флористичен район Пирин

БР „Баюви дупки-Джинджирица“ е местообитание на около 500 вида висши растения, 55 ендемити. От ЗБР-Приложение 2-9 вида, а в Приложение 3-64 вида;

В Резерват „Юлен“ са установени над 700 вида висши растения. 44 са включени в ЧКБ.

Извършен е критичен анализ на данните от 2004 година – изключени са видовете, които не се посочват за Пирин

Допълнителни теренни проучвания и продължаване на инвентаризацията на флората на територията на парка

Лечебни растения

+++

Изготвен е актуализиран списък който включва 446 вида лечебни растения. Тези видове се отнасят към 69 рода от 83 семейства. От общият списък с лечебни растения са определени 239 вида, които са по-широко разпространени и популярни като лечебни. Те се отнасят към 180 рода и 65 семейства.

Извършен е критичен анализ и съществено допълване на данните от 2004 година – тогава са посочвани 182 вида висши растения от 59 семейства. Добавени са 261 нови вида лечебни растения!

Допълнителни теренни проучвания и продължаване на инвентаризацията на лечебната флора на територията на парка

ФАУНА

Безгръбначни животни

В територията на парка групата на безгръбначните животни включва около 12% от видовете, установени в България.

Като се има предвид, че общата проученост на безгръбначната фауна в планината е около 40%, разнообразието от таксони може да се прецени като високо.

Реално процентите и степента ще се окажат по-високи след пълното проучване на парка.

+++

От безгръбначната фауна са установени около 3000 вида.

Ендемичните форми са 220 вида. От тях 111 вида са балкански, 70 вида са български и 39 вида са локални ендемити.

Паркът е формообразуващо огнище за растения и безгръбначни животни.

Паркът е една от трите защитени територии с висока степен на естественост (около 70% от територията е заета от естествени екосистеми).

няма

няма

Гръбначни животни

Риби

+

 Ихтиофаината на територията на НП “Пирин” е ниско видово разнообразие – около 2% от видовете, установени на територията на страната. Два от видовете се приемат за изчезнали (планински кефал и речна змиорка).

От съществено значение е определянето и опазване-то на автохтонни-те популации от балканска пъстърва.

Земноводни и влечуги

++

- Общия видов състав на херпетофауната на Парка възлиза на 20 вида, или 38% от видовото богатство на страната. В международен план значението на Парка за опазване на земноводните и влечугите е ниско, поради естествено ограниченото разпространение на видовете с висок консервационен статус на международно ниво - Testudo hermanni, Triturus karelinii, Bombina variegate.

Птици

+++

Орнитофауната на парка наброява 166 вида, което съставлява 40,59% от установените в България 409 вида птици и 61,54% от установените на територията на страната семейства. От установените за парка видове 119 са гнездящи, което е 41,61% от гнездовата орнитофауна в България.

Нарастване на видовия състав със 7 нови вида

Ограничаване антропогенизирането. Спазване на мерките и ограниченията в Плана

Бозайници

+ +

Регистрирани са 50 вида бозайници от 35 рода. Това съставлява 53% от цялата сухоземна бозайна фауна.

Най-голям е броят на видовете от разредите Прилепи и Гризачи, съответно 19 и 12 вида

Броят на прилепите, регистрирани на територията на парка, достигна 19 вида, или почти 58 % от известните видове в България.

В сравнение с предишните данни, броят на регистрираните видове се е увеличил с 5. Регистрирани са 3 нови вида прилепи и 2 вида от групата на дребните бозайници.

ГЕОЛОГИЧЕН/  ГЕОМОРФОЛОЖКИ АСПЕКТ

Разломи

+++

Няма действащи разломни системи в границите на паркът.

Няма

Циркуси

+

Поради затоплянето на климата е възможно по-дълбокото врязване на речните корита, което може да доведе до по-бързо изтичане на водите и съответно до изчезване на самите езера.

Няма

Цялостна геология и геоморфология

+++

Трудно е да се прогнозира за в бъдеще каква ще бъде геоложката обстановка и повлияната от нея геоморфоложка. Основен фактор би могъл да бъде активиране на разломни системи или човешката дейност влияеща върху геоморфологията и ландшафта.

Няма

ХИДРОГРАФСКА МРЕЖА И ВОДИ

Хидрография, води

+++

Водните ресурси и морфологичните характеристики на речните корита са стабилни във времето

Основните промени, които мога да се очакват са свързани преди всичко с качествените характеристики на водите

ХИДРОХИМИЧНО СЪСТОЯНИЕ 

Хидрохимично  състояние по показатели

+++

- Преобладаваща част от речните и езерните водни тела имат стабилни стойности на физико-химичните параметри като (киселинност, електропроводимост, температурен режим, съдържание на разтворен кислород, неразтворени вещества, сулфати и хлориди), по чиито стойности качеството им се оценява като „отлично“ по Наредба Н 4/2013

- Известна нестабилност се установява по отношение на амониев азот, фосфати и БПК, както по мониторингови данни на РИОСВ-Благоевград, така и по резултатите от проучванията за План‘14

Установеният  планктонен цъфтеж в някои от Бъндеришките, Василашките и Поповите езера през септември 2014 г., съчетано с повишаване на съдържанието на амониев азот и стойностите на БПК, е признак за нарушаване на стабилността на водните екосистеми в тези водни тела

-Мониторинг върху качеството на езерните и речните водни тела;

-Контрол върху изкуственото зарибяване на езерата;

-Пречистване на използваните

на  територията

 на парка води.

ЕКОСИСТЕМИ И БИОТОПИ (МЕСТООБИТАНИЯ)

Степен на стабилност на екосистемите и местообитанията

+++

++

С висока степен на стабилност са горските и скалните екосистеми в резерватите.

Със средна степен на стабилност се характеризират преобладаваща част от горските и храстовите екосистеми, извън резерватите

С ниска степен на стабилност са водните екосистеми и торфищата  с променящи се количества и качества на водните запаси

Не са очертани съществени промени в стабилността и нестабилността на екосистемите и биотопите през последното десетилетие. Има тенденция на влошаване стабилността на площите определени за паша, част от водните и крайбрежни екосистеми

-Ограничаване на туристическия поток в близост до находищата на приоритетните местообитания

-Мониторинг на водните и торфищните екосистеми

-Редуване на пасищата

-Определяне на допълнителни зони със строг режим на опазване

РАСТИТЕЛНОСТ

Съобщества/формации

Степени на стабилност на растителните съобщества

+++

С висока степен на стабилност са растителните съобщества в резерватите.

- С висока степен на стабилност и възстановителна способност са горските съобщества в обхвата на горските територии.

Не са очертани съществени промени в стабилността и нестабилността на растителните съобщества и свързаните с тях местообитания през последното десетилетие

++

Със средна степен на стабилност са преобладаваща част от горските, храстовите и тревните съобщества извън резерватите.

Степени на стабилност на растителните съобщества

+

-С ниска степен на стабилност са растителните съобщества във водните и преовлажнените местообитания с променлив хидрологичен режим и качества на водите.

-С ниска степен на стабилност са растителни съобщества в безлесните високопланински територии обект на разрешена паша.

Има тенденция на влошаване стабилността на площите с тревни съобщества, определени за паша, еутрофизация на част от езерата и влошено състояние на  крайбрежни растителни съобщества.

Горскодървесна растителност

 Произход на широколистните насаждения

+++

Малка част от широколистните горите, в резултат на водени в  миналото сечи, имат издънков произход ( 27 ха). В останалата част, произхода е смесен – естествен  - семенен и издънков, но с преобладание на семенните. Този произход прави насажденията стабилни

-Увеличение на залесената площ на

парка с 2016 ха, и съответно:

-Намаление на културите със 151 ха

-Намаление на незалесената дърво-производителна площ (голини, пожарища, сечища) с 239 ха;

-Намаление на високопланинските пасища с 743 ха

-Намаление на незалесената недървопроизводителна площ с 1002 ха.

-Планиране

на поддържащи и възстановителни дейности.

-Съблюдаване

на специален режим

 на управление за прилежащите територии

Сукцесионни процеси

++

Сукцесията в иглолистните гори е насочена към смяна и изместване на бялата ела и смърча от обикновеният бук, и по-малко на белия бор от смърча и елата, която смяна се явява вертикално по надм.в-на.

 1.21. ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА

1.21.1. Уязвимост

1.21.2. Рядкост

1.21.3. Естественост

1.21.4. Типичност

1.21.5. Размери

1.21.6. Биологично разнообразие

1.21.7. Стабилност и нестабилност

Природни катаклизми

+

Фактори, водещи до нестабилност са главно от естествен характер - лавини, ветровали, снеговали,  естествено възникнали пожари, с ограничено въздействие в Парка

ФЛОРА

Нисши растения и гъби

Водорасли

++

Еутрофизация и изплитняване на някои езера.

Няма данни

Опазване естествения характер на потоците и езерата и техния водосбор. Недопускане на хидроморфологични промени и замърсяване на водата.

Гъби

(Макромицети)

+

На територията на парка се наблюдава антропогенен натиск върху гъбните групировки, дължащ се изключително на интензивното и в голяма степен неправилно събиране на гъбите (най- често плодните тела се изтръгват заедно с мицела, а се събират и много млади, незрели екземпляри. Често срещана практика е непознатите зидове да се изтръгват и захвърлят или да се стъпкват).

Не е направена оценка в

План’2004

Актуализиране и строго спазване на норми и режими за събиране на ядливи гъби на територията на парка.

Лишеи

+++

Няма тенденции за нестабилност

Не са установени

Мониторинг на бъдещи тенденции

Висши растения

Мъхове

+++

Популациите на видовете са стабилни

Не са установени

Мониторинг на местообитанията и популациите на консервационно значимите видове

Висша флора

++

Повечето популации на висшите растения са стабилни с изключение на популациите на критично застрашените видове, които са нестабилни

Има литературни данни – няма особени промени

Проучване и опазване на популациите на консервационно значимите видове

Лечебни растения

++

Повечето популации на лечебните растения са стабилни с изключение на популациите на застрашените видове, които са нестабилни

Има литературни данни – няма особени промени

Проучване и опазване на популациите на консервационно значимите видове лечебни растения

ФАУНА

Безгръбначни животни

+++

Поради естествения характер на съобществата и ограниченото антропогенно натоварване популациите на видовете,представени с висока численост, са стабилни.

няма

няма

Гръбначни животни

Риби

+

-Според съвременните изследвания 2 изчезнали вида - Telestes souffia и Anguilla anguilla;

- 2 интродуцирани вида – Salvelinus fontinalis, Oncorhynchus mykiss. - 2 типични вида балканската пъстърва (силно повлияни от ежегодните зарибявания) и лещанката (Phohinus phoxinus).

-Това определя първичните елементи на ихтиофауната с ниска степен на стабилност.

-Поддържане и опазване на местните популации риби

-Контрол на зарибяването

Земноводни и влечуги

++

- Всички типични планински видове са представени на територията на Парка с многочислени и/или стабилни популации (с изключение на алпийския тритон).

- Част от видовете са с ограничено разпространение в Парка (за повечето от тях той се явява горна граница на вертикалното им разпространение) и/или са показали тенденции за намаляване.

- По време на теренните проучвания е забелязана тенденция към еутрофикация на някои езера.

няма

- Уточняване границите на разпространение и популационните параметри на новоустановения за Парка алпийски тритон (Ichthyosaura alpestris).

- Мониторинг на ефекта на пашата върху водните тела.

- Въвеждане на забрана на пашата (при необходимост) във водосборите на водните тела, в които алпийския тритон присъства

Птици

++ 

+++

-Повечето популации на често срещаните и доминантни видове са в стабилно състояние. Някои видове дори са в екстензия на своите ареали и адаптация към антропогенно повлияните  ландшафти в района на парка.

-В неблагоприятно и нестабилно състояние са популациите на някои грабливи птици, както и ловните видове кокошеви птици.

Не се наблюдават

Допълнителни проучвания върху популационните числености и тенденции на кокошеви и грабливи птици. Допълнителни мерки за опазване на гнездови находища.

Бозайници

++ до +++

Популациите на прилепите и дребните бозайници са в сравнително стабилно състояние. Като нестабилна е отчената популацията на дивата коза и сърната.

Регистрирана е по-висока численост и респективно стабилност на популациите на Кафявата мечка и вълка, подобрява се състоянието на популацията на дивата коза.

Създаване на организация за намаляване и пренасочване на туристическия поток в близост до местообитанията на консервационно значимите видове, с което значително ще се намали безпокойството на животните. Определяне на допълнителни зони със строг режим на ползване.