Българският еврокомисар ще бъде жена - това каза служебният премиер Огнян Герджиков, който заедно с министри от кабинета и ръководители на дипломатически мисии, акредитирани у нас, пътуваха с парен атракционен влак от София до гара Черепиш и посетиха Черепишкия манастир.
По информация на Скандал Герджиков и президенът Радев искат да предложат Ирина Бокова за еврокомисар.
Кандидатура за генерален секретар на ООН
На 18 юни 2014 г. българските медии съобщават новината, че правителството издига кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН.
На 9 януари 2015 г. и премиерът Бойко Борисов обявява, че кабинетът подкрепя кандидатурата ѝ за генерален секретар.
На 9 февруари 2016 г. Министерство на външните работи публикува кратко съобщение, обявяващо, че кандидатурата ѝ е официално изпратена в ООН.
На 28 септември 2016 г. правителството на Борисов решава да замени кандидатурата й с тази на Кристалина Георгиева.
Скандалът с кандидатурите за генерален секретар на ООН
Голям скандал избухна с избора на шеф на ООН. Издигнатата от правителството на Орешарски за шеф на ООН Ирина Бокова бе сменена от кабинета Борисов с Кристалина Герогиева.
Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова остана в списъка на кандидатите за поста генерален секретар на ООН, въпреки решението на българското правителство да предложи нов кандидат в лицето на европейския комисар по бюджет и човешки ресурси Кристалина Георгиева.
Така се стигна до прецедент в историята, България да е с двама кандидати – един официално подкрепен от българското правителство, и още един, който остава в надпреварата в лично качество.
Решението си да замени своя кандидат за поста генерален секретар на ООН българското правителство обяви на 28 септември. "След консултации решихме да дадем шанс на кандидат, който по наша преценка има сериозни шансове да даде повече шанс на Източна Европа за поста генерален секретар на ООН. Търсим подкрепата на всички страни от източна Европа. Искам да благодаря на г-жа Бокова, но трябва да прехвърлим подкрепата си към Кристалина Георгиева", мотивира се тогавашния министър на външните работи Даниел Митов.
Самата Бокова обяви намерението си да продължи борбата. "Благодаря на всички, които ме подкрепят и напълно заангажирана съм да продължа участието си в състезанието за следващ генерален секретар ", написа тогова Бокова в Туитър.
Редица дипломати от страни членки на Съвета за сигурност изразиха критична оценка на шансовете за успех на Георгиева.
Така или иначе и Ирина Бокова и Кристалина Георгиева не у спяха да се преборят за шеф на ООН.
Коя е Ирина Бокова
Ирина Георгиева Бокова е български политик и дипломат, генерален директор на ЮНЕСКО, заместник-министър (1996 – 1997) на външните работи от БСП в правителството на Жан Виденов, посланик във Франция и Монако и постоянен представител в ЮНЕСКО.
Биография
Ирина Георгиева Бокова е родена на 12 юли 1952 г. в София, България. Бокова е дъщеря на Георги Боков и сестра на Филип Боков.
Завършва Гимназията с преподаване на английски език, София (1971) и „Международни отношения“ в МГИМО, Москва през 1976 г.
Професионална кариера
1977 – 1982: стажант аташе и трети секретар в отдел „ООН и разоръжаване“ на МВнР
1982 – 1984: трети секретар в Постоянното представителство на България в ООН, Ню Йорк
1984 – 1990: втори и първи секретар в отдел „ООН и разоръжаване“ на МВнР
2005: извънреден и пълномощен посланик на Република България във Франция и Монако.
2005: постоянен представител на Република България в ЮНЕСКО.
2009: генерален директор на ЮНЕСКО, преизбрана за втори мандат през 2013.
Политическа кариера
1990: участник в Националната кръгла маса за преход на България към демокрация в качеството си на съучредител на Демократичния съюз на жените заедно с Нора Ананиева и Емилия Масларова
1990 – 1991: народен представител в 7 Велико народно събрание. Подписва новата Конституция на Република България.
1995: заместник-министър на външните работи в правителството на Жан Виденов[2]
1995: секретар на правителствения Комитет по европейска интеграция в правителството на Жан Виденов
1996: кандидат за вицепрезидент в двойка с Иван Маразов, (БСП)
1996: първи заместник-министър на външните работи в правителството на Жан Виденов
1996 – 1997: и.д.министър на външните работи в правителството на Жан Виденов
2001 – 2005: народен представител в 39 Народно събрание от „Коалиция за България“:
ЮНЕСКО
На 22 септември 2009 Ирина Бокова е номинирана за генерален директор на ЮНЕСКО от Изпълнителния съвет (ИС) на организацията. Бокова получи 31 гласа в 58-членния Изпълнителен съвет на организацията при петия, последен тур на гласуването.
Кандидатурата ѝ е утвърдена от Общото събрание (ОС) на всички 193 страни-членки на ЮНЕСКО на 15 октомври 2009 г. Бокова е утвърдена с 166 гласа „за“, 7 „против“ и 2 „въздържали се“.
На 23 октомври 2009 Ирина Бокова полага клетва като генерален директор на ЮНЕСКО. На 15 ноември 2009 Бокова оглавява поста Генерален директор на ЮНЕСКО.
На 24 септември 2012 г. президентът Росен Плевнелиев заявява на генералния секретар на ООН, че г-жа Бокова е предложена официално за втори мандат на поста си, с решение на Министерския съвет от м. юли 2012 г
На 4-и октомври 2013 г. Изпълнителният съвет на ЮНЕСКО номинира Бокова за втори мандат начело на организацията.
Награди и титли
Доктор хонорис кауза на Католически университет на свещеното сърце
Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет
Златен кръст на Санто Томас университет (Манила)
Доктор хонорис кауза на Филипински нормален университет
Орден „Стара планина“ с лента
Доктор хонорис кауза на УНСС
Семейство
Ирина Бокова има два брака. Първият брак е с Любомир Коларов, с когото имат дъщеря Ная и син Павел. Вторият брак е с Калин Митрев. Бокова запазва бащината си фамилия и при двата брака.
