Близо 600 български села са изчезнали от картата на страната. Това сочи статистиката, според която нацията продължава да се топи със страшна сила. Цифрите показват, че 571 села от общо 5 000 са или напълно обезлюдени или с по един жител. Особено сериозен е проблемът във Видинска област. Там някои от малките населени места изобщо вече не съществуват. Цели села от Северозападна България са се изселили в Италия и Испания. Данните на НСИ показват още, че населението намалява с 6 души на час. За 26 години броят на българите се е стопил с 2 милиона души. В момента цифрата на сънародниците ни е като през 1946 г. - след края на Втората световна война. Сметките показват, че след 3 години ще бъдем 6,9 милиона, пише "Стандарт".
Топим се със зловеща скорост - 6 души на час. Това сочи анализът на данните от Националния статистически институт. За 26 години населението на България е намаляло с 2 милиона души. В момента цифрата на регистрираните български граждани е същата като тази през 1946 г. - след края на най-опустошителната война в историята на човечеството.
Към 31.12.2015 г. населението у нас, според НСИ, е било 7 153 784. В сравнение с 2014 г. то е намаляло с 48 414 души. През 2005 г. българите сме били 7 718 750. Тоест - за 10 години населението на България в нейните географски граници се е стопило с 564 966 души. Тревожният извод е, че намаляваме средно с по 50 хиляди на година - със 136 души на ден, или по 6 на час.
Според данните на НСИ от 15 април 2016г, през 2015 в страната са регистрирани 65 950 живородени деца, като в сравнение с предходната, 2014, броят им намалява с 1635. Същевременно броят на умрелите през 2015 е 110 117 души, като спрямо предходната, се е увеличил с 1165 души.
По данни на ЦРУ към юли 2016 г населението на България е 7 144 653. По раждаемост се нареждаме на 212 място, а по смъртност – на второ (!!!) На всеки 1000 души се раждат по 8,8 и умират по 14,5 души, пише "Стандарт"
Според статистика на ООН за 2016 г. населението на страната ни още по-малко - около 7 098 000, а прирастът за периода 2010-2015 е отрицателен – 0,7.
Независимо от очевидните разлики в цифрите и трите изледвания сочат единодушно като безспорен факт отрицателния прираст на населението ни.
Откога е тази тенденция?
Според картата на демографската история на България през 1946г, след края на най-унищожителната война в историята на човечеството, в която страната ни взима участие, населението е 7 029 349. Цифрата се доближава изключително много до показателите на ООН за броя на българското население днес. През същата 1946 г. у нас обаче са се родили 179 226 деца или три пъти повече, отколкото са се родили през 2015 година. Без да е имало бомбардировки над градовете, без да е била обявена всеобща мобилизация на мъжката част от населението, без стреса от войната, а в условията на демократично развиваща се цивилизована страна – членка на ЕС.
В края на Първата световна война, когато България понася тежестта на Втората национална катастрофа и дава най-много жертви в цялата си история – 152 000 души, у нас се раждат 100 000 деца, почти два пъти повече, отколкото се раждат днес.
Обобщено, данните сочат средна раждаемост около 150 000 годишно през първата половина на 20-ти век и около 125 000 – 130 000 през втората половина на 20-ти век. Независимо от намаляващата постепенно раждаемост през втората половина на 20-ти век, населението нараства за 45 години с 2 млн души, като самият връх е отбелязан през 1989г, когато у нас са регистрирани 9 009 018 души българско население.
Темповете, с които се развива демографската криза у нас ще доведат до намаляване на населението до 6,9 млн през 2020, според песимистичните прогнози на НСИ. Ако не се случат, две десетилетия по-късно, към 2040, ще сме се стопили до 6 млн души.
571 села страната от общо 5 000 са или напълно обезлюдени или с по един жител. Това сочи статистиката от 2016 г. Жсобено сериозен от преблемът във Видинска област. Там няки от селата вече изчезнаха от картата на България. Според териториалната статистика в областта сега живеят около 91 000 души. В Бостаните, община Чупрене, в Халови колиби – община Бойница, вече няма нито един жител. В село Пролазница, община Белоградчик, са останали 6, в Шепикови колиби, община Бойница – 2, в Каниц – 4. Което означава, че в близките години поне още 10 села ще бъдат заличени от картата на България.
А някога този красив в природно отношение район с благодатна земя и рядък климат за земеделие и животновъдство е гъмжал от народ. Според едно преброяване от 1875 година във Видинския санджак са живели 291 000 българи, 40 000 турци, 29 000 власи, 5500 цигани, 2000 – евреи, 10 000 – хора от други националности. Преброяването от 1934 година също говори за оживен край – тогава в днешната област са живели 191 784 души. Само Видин изживява катарзис – докато през 1934 година в града са живели 55 000 души, то през 1985 година те са 87 000. Всички останали общини се сриват. Всичко започва от 1946 година, когато хората тръгват към големите градове, основно София.Така община Димово от 23 000 души пез 1934 днес се се свила до 6000. От 14 000 в община Ружинци през 1946 днес са само 4000 души. Най-голямо е напускането на планинските селища. Чупрене от 9450 днес е останало с 2000 души, а Бойница – от 10000 – с 1200. Всеки трети жител на Видинска област е пенсионер.
Изселването от Северозапада се засилва от 1990 година и още не може да се спре. Причината е в липсата на поминък и остарялата инфраструктура. Мнозина са намерили препитание в чужбина. В Италия и Испания селата Кошава, Капитановци, Антимово имат свои колонии. Все по-малко от тези хора заявяват, че ще се върнат.
Само програми за развитие на животновъдството, пчеларството, екоземеделието, туризма могат да задържат останалите хора в селата на Северозапада, смятат кметовете. Но такива още не се разработват и предлагат. Затова напускането продължава. Ако във Видин се заселват по 100 човека, 200 го напускат. Ако се раждат по 300 бебета, над 600 си отиват от този свят.
Три курортни селища, чупят рекордите на фона на черната статистика в страната. Това са - Царево, Приморско и Несебър, които не само не се топят, но и много бързо увеличават населението си. Отличник е община Несебър, в която населението е увеличено с невероятните 11 000 души. През 2 000 г. там са живели 16 000, а сега броят на жителите е 27 000. На второ място е Приморско с 3000 души повече и почти двоен прираст през последните 15 години. Жителите на Поморие са се увеличили с 500 души, а на Царево с 300.
