Наложеното вето от президента Румен Радев, е по политически мотиви, а не с правни аргументи.Още преди няколко години от Европейската комисия предупредиха страната, че ще има наказателна процедура, ако не се промени архаичният Закон за концесиите. Срокът определен от Брюксел беше 15 април 2016 година. Разбира се това не се случи. Един път, че материята е много сложна и на второ място, от политически дрязги и противоборство, няма време за проблемите на реалния бизнес.
Използването на подземните и природни богатства е основна част от политиката за развитие на една държава. Управлението и контрола на този процес е изключително сложен механизъм. Инвестициите в тази област са сериозни и изключително рискови. Концесията е публично-частно партньорство. Държавата предоставя своята собственост, а Концесионера прави вложенията. Евентуална загуба е за сметка на Концесионера, като държавата в случая е застрахована. В повечето европейски държави са отишли и много по-далеч от нас. Там няма така наречената "концесионна такса". Сметнали са, че след, като риска е само за Концесионера, за да го стимулират, не трябва да го товарят още. Достатъчно за държавата е данъците, които ще плаща и работните места, които се откриват.
В България е друго. Най-важното за политиците е не икономиката, а популизма. Жалко, че Президентът Радев се плъзна по него. Във ветото прозира и намесата на БСП. От всички парламентарни групи те единствени, защото закона е предложен от ГЕРБ, го бойкотираха явно. Друга част от партиите, срамежливо го подкрепиха. Трети, като " десните", разни Къневци, Мартин Димитровци и Петър Славовци заложиха на левия пролетарски зелен популизъм, как някой ще ни открадне природните богатства. Разумът и поемане на политическа отговорност за осигуряване на възможност за инвестиции, беше задушен в услуга на популистките настроения.
