През последните десет години цялостният напредък в България не беше толкова бърз, колкото се очакваше, и продължават да съществуват редица значителни предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени. Това се твърди в новия доклад на Еврокомисията, който бе оповестен в сряда.
Новото правителство ще трябва да доведе реформата до сигурни необратими резултати. Ето защо в настоящия доклад не може да се заключи, че на този етап показателите са изпълнени в задоволителна степен.
Комисията счита, че целите на мониторинга могат да се постигнат чрез изпълнението на препоръките, които са описани в документа. Темпът на процеса ще зависи от това колко бързо България ще съумее да ги изпълни необратимо.
В документа се признава, че реформата на прокуратурата е област с много чувствителен и сложен характер в България.
"Прокуратурата в България е част от съдебната власт и е независима от изпълнителната власт. Същевременно тя играе основна роля не само в наказателното производство, но и в контрола върху администрацията в по-общ план. Тази липса на разграничение между нейните функции и тези на изпълнителната власт често засилва съмненията за неправомерно влияние и критиките по отношение на липсата на цялостна отчетност на прокуратурата", пишат евроекспертите.
През последните десет години прокуратурата бе обект на редица реорганизации, както и на законодателни и други мерки за подобряване на нейната ефективност. Все пак, независимо от тези усилия, резултатите показват, че все още са налице значителни предизвикателства. Тези предизвикателства не се ограничават до вътрешното функциониране на прокуратурата, а включват всички съответни институции в различните етапи на наказателното производство. България все още трябва да извлече заключения от всички тези анализи и да набележи пътя за развитие по този важен въпрос - реформата в прокуратурата.
Евронаблюдателите са категорични, че увеличаване на делата за корупция биха показали, че намаляването на корупцията в страната ни е приоритет.
"Досега в България броят на конкретните дела за корупция по високите етажи на властта, завършили с влезли в сила осъдителни присъди, е много ограничен, се казва в доклада. Увеличаването на броя на тези присъди е най-ясното доказателство, че борбата срещу корупцията е реален приоритет. България продължава да е сред държавите — членки на ЕС с най-високи равнища на възприятие на корупцията и гражданите и предприятията продължават да считат корупцията за значителен проблем", пише в документа.
Не се предприемат ясни и решителни последващи действия по скандалите, като например - Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Възможните обяснения включват наличие на остарели разпоредби в Наказателния кодекс, липса на капацитет в ключовите институции, неорганизирани или разпокъсани структури и тромави процедури — въпроси, чието разрешаване изисква време, ангажираност и решителност, категорични са наблюдателите. В първите години след присъединяването към ЕС България предприе редица законодателни и институционални мерки за противодействие на корупцията. При все това, въпреки че първоначалните резултати изглеждаха обещаващи в някои отношения, тези усилия не доведоха до необходимата коренна промяна в борбата срещу корупцията. През 2015 и 2016 г. правителството положи допълнителни усилия, насочени към създаването на единна агенция за борба с корупцията, която да има правомощия да провежда административни разследвания и да извършва проверки по отношение на лицата, заемащи висши публични длъжности, във връзка с конфликт на интереси на тези лица или във връзка с тяхното имуществено състояние.
В Парламента обаче не бе постигнато съгласие по проекта на закона за борба с корупцията, който имаше за цел създаването на този орган, което беше пример за всеобща липсата на политически консенсус в подкрепа на тези усилия, гласят изводите в документа.
