На 14 януари хора от няколко етноса честват празници. Православните християни почитат на този ден паметта на Света Нина , а роми, руснаци и сърби на този ден посрещат Нова година.
Света Нина е родена в Кападокия и е единствена дъщеря на богатите си родители.
Баща ѝ е бил роднина на Свети великомъченик Георги, а майка ѝ е била сестра на Йерусалимския патриарх.
Съдбата на Нина я отвежда в земите на Иверия, днешна Грузия, където тя живяла благочестиво и целомъдрено и призовавала християни и друговерци към покаяние.
В православното християнство този ден се нарича Отдание на Богоявление и се почита паметта на Света равноапостолна Нина, а черпят всички, които носят името: Адам, Калчо, Нина, Нино.
Това е и най-големият празник за ромите. Те посрещат Нова година, която наричат още Василица.
Празненствата при тях започват още на 13 януари и продължават до 15 януари. На този ден ромите почитат своя светец-покровител Василий, когото наричат още Банго Васил или Куцият Васил.
Първият ден от празненствата е свързан със семейството. На празничната трапеза се нарежда само постни ястия, подобно на Бъдни вечер. Вечерята се сервира на пода и се прекадява по стара традиция със жив въглен и брашно, поставени на керемида.
Стопанката на дома приготвя кравай, от когото раздава по къс на всеки от трапезата, а първото парче се слага под възглавницата.
На Василица по стар обичай се коли гъска, която се пече, пълнена с ориз, за да е пълна годината. Когато се поднесе на масата, на крилцата ѝ се слагат две свещи.
В някои краища на страната рано сутринта гледат какъв човек пръв ще влезе в дома и по това гадаят каква ще е годината – добра или лоша.
Третият ден - Патерицата, ромите посвещават на взаимни гостувания у близки и приятели, които са съпроводени от пищни трапези и голяма веселба.
Руснаците и сърбите също на този ден посрещат Нова година, което е исторически феномен.
Празнуването на Нова година на 14 януари е утвърдено с указ от Петър I през 1700 г, който нарежда празника да се посреща по Юлианския календар.
