Новоизбраният български президент се стреми да разсее опасенията, предизвикани от реториката си в навечерието на изборите през ноември, че като лидер на страна членка на ЕС и НАТО, той е твърде близо до Кремъл. Това се казва в материал на „Файненшъл таймс“, посветен на бъдещия държавен глава, пише БГНЕС.
В него избраният български президент Румен Радев посочва, че „никога“ не е посещавал Москва.
"България винаги ще работи само заедно със своите партньори, ЕС и НАТО... Искам България да бъде истински член на НАТО, с реални възможности и да бъде лоялен и предсказуем партньор", казва Радев пред изданието.
Въпреки това обаче в своето интервю от София бившият ръководител на българските военновъздушни сили застъпва тезата за възстановяване на отношенията между алианса и Русия – позиция, която има успех сред българите по време на президентските избори, но която може да си противоречи с нарастващите притеснения в Европа за руското подриване на Запада.
„Смятам, че сме изправени пред общи заплахи – тероризъм, ислямски фундаментализъм и сътрудничеството между НАТО и Русия е необходимо“, казва Радев пред изданието, което отбелязва добрият му английски. „Ако не работим за добър диалог и за намаляване на конфронтацията, ние не можем да се изправим пред тези глобални заплахи ефективно“, допълва той.
Радев е запознат добре и с двете гледни точки, пише „Файненшъл таймс“. Бивш пилот на изтребител Миг-29, трениран в тогавашния съветски сателит България по време на последните години от Студената война Радев заминава да учи в колеж в Алабама през 90-те, завършвайки с отличие.
Той подава оставка като военновъздушен командир през август, преди да обяви кандидатурата си за президент като независим кандидат, подкрепен от опозиционната Българска социалистическа партия (БСП). Неговото име вече е било обсъждано в Москва като възможен кандидат по време на посещение на делегация на БСП през юни, водена от лидера на партията Корнелия Нинова, посочват хора, запознати с разговорите.
Радев обаче иска да демонстрира и своята лоялност към НАТО. По-рано тази година, облечен в генералска униформа, той се появява в национален ефир, за да критикува министърът на отбраната заради забавяне в избола на самолети западно производство за подмяна на остаряващия ескадрон от изтребители Миг-29 на страната, което според него е неадекватно като се има предвид ролята на страната в НАТО за охрана на въздушното пространство над черноморския регион.
Позицията на избрания президент, както и тази на неговите избиратели, се основава частично на дългата връзка на страната със своя по-голям съсед Русия, пише „Файненшъл таймс“. Двете нации споделят обща славянска и православна култура, като мнозина българи таят историческа благодарност към Русия, след като освобождава тяхната страна от османско владичество през 19 в., посочва още изданието.
След сталинисткото поемане на управлението през 1944 г. България остава верен съветски сателит до падането на комунизма през 1989 г. и е подигравана от своите съседи като „16-та република“ на СССР заради раболепното поведение на нейните лидери спрямо Москва. Въпреки че оттогава насам България гледа на запад, присъединявайки се към НАТО през 2004 г. и към ЕС през 2007 г., Русия остава важен икономически партньор, пише изданието.
По време на предизборната кампания Радев призова за охлабване на международните санкции, наложени на Русия заради анексирането на Крим и ролята ѝ в украинския конфликт, с аргумента, че те вредят на българския износ на селскостопанска продукция и на туризма.
Неговата /на Радев/ триумфална победа в президентския вот през ноември предизвика оставката на правителството на Бойко Борисов, прозападния премиер на страната. След като Радев поеме поста президент на 22 януари 2017, назначено от него служебно правителство трябва да проведе парламентарни избори през април.
Критиците на Радев се притесняват, че неговото президентство ще доведе до увеличени усилия на Кремъл да дестабилизира България. Държавният глава не притежава изпълнителна власт, но може да връща решения на парламента. Президентът също така е и главнокомондващ на въоръжените сили.
“Сега руснаците имат приятели в почти всяка политическа партия, левичарска, крайнодясна или националистическа", казва Илиян Василев, бивш български посланик в Москва и експерт по регионалната енергетика.
България изпитва същия натиск от страна на Москва, както и останалите страни от Централна Европа и Балканите, смята Огнян Шентов, шеф на Центъра за изследване на демокрацията.
“Кремъл използва прийома на "меката сила" - политическо и икономическо проникване, за да разклати европейското единство и трансатлантическите връзки", казва Шентов, цитирайки съвместно проучване на ЦИД и вашингтонския Център за страгеически и медународни проучвания.
Надсмивайки се над репутацията си на промосковски ориентиран, Радев казва пред "Файненшъл таймс"., че първите му визити в чужбина ще бъдат в Брюксел и Букурещ, а не в Москва.
“Мисля, че след Брекзит, европейските лидери трябва да бъдат много по-активни, за да възстановят доверието на всички европейски граждани към институциите на Съюза. Много хора са разочаровани и ако ние не направим това, тенденцията за напускане на ЕС ще се разширява", казва той.
“България ще остане проевропейска, но ние не сме доволни от Европа на две скорости,” добавя Радев, като има предвид изключването на България от свободната Шенгенска зона заради неспособността на страната да се пребори с организираната престъпност и корупцията и да реформира съдебната си система.
Радев обяснява, че като президент ще започне лична кампания за решаване на хроничния проблем на страната с корупцията, като дава за пример успеха на съседна Румъния в осъждането и пращането в затвора на корумпирани политици и възвръщането на откраднати европейски фондове.
“Както направих, когато създадох тренировъчен модел за бойната авиация, аз искам да проуча, анализирам и да развия най-добрите решения", казва Радев.
"Аз ще изуча не само румънския опит, но и този на други европейски държави. Ще създадем наистина добър модел".
