Общинските съвети на 12 населени места са отказали на Министерство на околната среда на тяхна територия да има биосферни резервати. От 16, които имаше до сега остават само 4. Дори Столична община е отхвърлила предложението на МОСВ и бългоро-швейцарската фондация Биоразнообразие, и Бистришко бранище на Витоша, където имаше огромен пожар преди няколко години, вече няма да е такъв. Резерватите Камчия и Баюви дупки-Джинжирица в Пирин също няма да са биосферни. Местните власти не са съгласни на тези територии да бъде ограничен туризма, брането на гъби и билки и пашата. Съгласно Севилската стратегия подкрепена от България, трябваше съществуващите 16 биосферни резервата да се адаптират към нови изисквания. Основните са, че в тези територии абсолютно се забранява влизане на хора, освен по определен ограден маршрут. Друго изискване е, че трябва 24 часова охрана. Освен това съществуващите резервати трябва да се разширят. Да се създадат ядро т.е
сегащният резерват и допълтително, буферна зона и преходна зона. Много от тези земи са частни или общински и предвид факта, че те ще останат пустеещи затова повечето Общини отхвърлиха искането на МОСВ. Тези решения са и звучен шамар за Зелените и техните амбиции за увеличение на територии забранени за човешка дейност.
Преди няколко дни зам. министъра на земеделието Васил Грудев остро разкритикува няколко зелени НПОта, отчитащи швейцарска поръчка за 8 млн.лв. Според него тези програми не са ефективни и изразходваните пари отиват за създаване на спекулативни възможности за усвояване на евросредства. Много екологични организации се възползват от наивноста на хората в бедните планински райони, че ще получат много средсва по еврофондове ако има повече защитени територии. Нещо, което досега никъде не се е случило.
