След президентските избори се готви създаването на корпоративно-либерална про-имигрантска партия.
Надали можете да си представите по-грешен човек на по-грешно място в по-грешно време от Трайчо Трайков на президентски избори в гранична с Турция държава, заплашена от 5-милионна бежанска вълна. Кандидатурата на Реформаторския Блок е толкова нелогична, че е неизбежно да се запитаме как изобщо е преминала през одобрението на петима лидери и един бюлюк съветници. Но, както казват американците, където няма логика, обикновено има пари.
Човекът с парите, пуснал неадекватния кандидат Трайков в гърлата на Кунева, Лукарски, Ненчев, Исмаилов и отстранил силово Гроздан Караджов като автентичната кандидатура на ДСБ, се казва Иво Прокопиев. Медийният бос този път сериозно е решил да прави своя партия и се е заел да изпробва на терен нейната потенциална тежест. Социологията през последната година така и не му излезе – опита се да кръстоса ДСБ със Зелените, ДСБ с Татяна Дончева, ДСБ с Дончева и Кадиев, някакъв „нов десен проект“, и какво ли не. Общото между всичките беше подкрепата от има-няма 2% - далеч под нужното за влизане в парламента и упражняване на натиск върху държавните финанси.
Но социологията в България невинаги е точна и затова този път Прокопиев реши да разиграе картите си пробно на терен. Използвайки медиите и парите си като лост, собственикът на „Капитал“ успя да излъже слабите лидери в Реформаторския Блок и в крайна сметка да изтика техните собствени кандидати в миша дупка. Кунева беше пуснала Минеков само колкото да има човек в надпреварата, Димо Гяуров се изпокара с Лукарски, а БЗНС се объркаха в коя точно коалиция са. Радан Кънев застана зад вечния костовист под прикритие в началото, но с парите и медийната си тежест, босът на Капитал изви ръцете на лидера на ДСБ и наложи Трайков за кандидат на реформаторите.
Самите Трайков и Прокопиев пък са двете страни на една и съща монета – тази на корпоративният либерализъм, който цели пълната подмяна на демократичния баланс чрез наводняване на европейските нации с бежанци, изповядващи Исляма. Според тази идеология, националната идентичност и държава не са ценности, достойни за защита. Нейните привърженици смятат, че европейските държави и САЩ не просто трябва да приютят прииждащите вълни от милиони имигранти от Африка и Арабския свят, но и в крайна сметка да ги натурализират. Това означава на имигрантите да бъде дадено правото да избират кметове, народни представители и президент, както и да гласуват на референдуми, включително такива за промяна на границите и държавното устройство на съответната европейска държава.
Макар и в началото неособено приоритетна цел, България вече е поставена на „мушката“ от политическите елити зад корпоративния глобализъм чрез двуходов план. Първо, медийната пропаганда в защита на идеята за приемане на неограничен брой „бежанци“ от Сирия, Афганистан, Сомалия и Еритреа върви с пълна сила от псевдо-медии и неправителствени организации. Второ, Трайчо Трайков като кандидат за президент ще се опита да отклони вниманието на българското общество от критичния проблем с бежанците на българо-турската граница към несъществуваща българо-руска борба.
Разбира се, целта в средносрочен план е след президентските избори Прокопиев, Трайков и Кънев да разцепят Реформаторския блок, създавайки първата в България корпоративно-либерална и про-имигрантска партия.
