Учени от Харвардския университет установиха, че поемането на повече ненаситени мазнини, съдържащи се в растителните масла е гаранция, че ще избегнем ранна смърт - пише JAMA Internal Medicine, съобщава temaonline.bg.
В статията също така се пише, че храната с голямо количество животински мазнини влошава здравето и скъсява живота.
Харвардските учени обясняват, че тяхната работа е най-пълната и подробна разработка за влиянието на мазнините върху организма. Диетолозите поясняват, че ако заменим наситените мазнини, които се съдържат в кравето или овчето масло, в сланината или червените меса с ненаситени - в зехтина, рапичното или соевото масло, можем да си спестим много здравословни проблем. И най-вече - зда се радваме на здравословен и дълъг живот.
Диетолозите са изучили данните на 126 000 доброволци, които взели участие в двете дългосрочни изследвания Nurses' Health Study и Health Professionals Follow-Up Study. Участниците в експеримента в продължение на 32 години периодично - на всеки две години - попълвали анкети, в които отговаряли на въпроси за своето здраве, хранителен режим, стил на живот и здравословно състояние. По време на изследнето починали 33 000 души. Учените анализирали дали има връзка между смъртта им и начина на хранене. При повечето от тях като причина да леталния изход са посочени сърдечно съдови заболявания, рак, невродегенеративни растройства и поражения на дихателната систеа.
Оказало се, че различните видове мазнини по различен начин оказвали влияние върху организма на човека. Трансмазнините (съдържащи се в месните и млечните продукти) се оказали най-вредни: при увеличение на тяхното потребление с два процента, рискът от прееждевременна смърт скачал с цели 16 процента. При увеличение от 5 прцента било свързано с допълнителни 8 процента смъртност.
А ненаситените мазнини предизивкват точно обратния ефект. Обогатената с тях диета снижавала смъртността с 11-19 процента. Замяната на наситените мазнини с въглехидрати само незначително подобрява здравето.
Ненаситените мазнини съдържат ненаситени мастни киселини омега-6 и омега-3. Първата се съдържа в повечето растителни масла, а втората в рибата, както и в соевите и рапични масла.
Ненаситени мазнини:
Консумацията на храни с ненаситени мазнини, особено като заместители на храните с високо съдържание на наситени мазнини, помага за понижаването на риска от сърдечни заболявания като редуцира нивата на "LDL" и общия холестерол.
Ненаситените мазнини са течни на стайна температура. Те се извличат предимно от растителни източници като зехтинът и маслото от канола.
Ненаситени мазнини има и в ядките и авокадото. Рибите като сьомга, пъстърва и риба тон също са добър източник на този здравословен вид мазнини, както и на омега-3 мастни киселини.
Ненаситени мазнини:
Консумацията на храни, богати на наситени мазнини, може да повиши стойностите на "LDL" и общия холестерол в кръвта.
Наситените мазнини са твърди на стайна температура и са предимно от животински произход.
Храните с високо съдържание на наситени мазнини включват кожата от пилешкото месо, мазните парчета телешко и свинско, пълномаслените мляко, масло, сирене, сметана и сладолед. Някои растителни продукти също са със сериозно съдържание на наситени мазнини като какаовото масло, кокоса и палмовото масло.
Трансмазнини:
Трансмазнините имат подобна структура като наситените мазнини и могат да повишат нивата на холестерола и триглицеридите. Този вид мазнини се срещат най-често в пакетираните храни, затова е важно да четем внимателно етикетите и да избягваме продукти, за които пише, че съдържат "хидрирани или частично хидрирани масла".
Сред тези храни са маргаринът, тестените изделия, сладкишите и снаксовете, пържените храни и полуготовите продукти за приготвяне в микровълнова печка.
