Около 110 000 българи са заразени с Хепатит С, но около 75% от тях не знаят, че носят вируса. Бройката е предполагаема, защото няма национално епидемиологично проучване у нас, което да покаже какво е реалното число, за което се предполага, че е по-голямо. Според здравни експерти данните са изведени от практиката на лекари и прогнозни анализи, но така излиза, че град голям колкото Добрич и почти колкото Плевен страда от опасната болест, пише nbox.bg
Експерти са притеснени, че заразата у нас се разразява повече от обичайните нива, заради вълните от бежанци на българската граница. Със затоплянето на времето, миграционната криза се очаква да върне предишната си сила, което увеличава и рисковете от пренасяни с хората зарази, смятат здравни специалисти. „Тези хора трябва да ги лекуваме и то с нашите пари, защото така предпазваме децата си“, обяснява д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация.
По думите му към момента от иновативните терапии за лечение на хепатит С се възползват само крайно болните и затова инвестициите в тях няма да доведат до намаляване на инфекцията. „Напротив, тепърва започват цирозите в България. Защото с тези темпове на лечение не правим нищо на практика“, пояснява още той. Според проф. Крум Кацаров, началник на клиниката по гастроентерология във ВМА, въпреки повишаващият се брой на заразените, през лечение преминават само около 300 болни годишно, което е по-малко от 1% от нуждаещите се. Важно е да се знае, че заразата се среща най-често сред населението в активна възраст, като не е изключен и летален край.
Всяка година около 900 души у нас умират от хепатит С, защото пациентите късно се диагностицират, когато вече пораженията по черния им дроб са нелечими. Хроничният хепатит С инфекция оказва влияние и върху много функции извън черния дроб и може да доведе до например белодробна фиброза, когнитивни нарушения, кардиологични заболявания, диабет, порфирия и лимфом. Тази инфекция атакува целия организъм и само за 5 г. може напълно да разруши черния ни дроб. Основният проблем е, че болестта се прикрива успешно – наричат я „тихият убиец“, защото първите по-сериозни оплаквания се появяват едва когато пациентът вече е с фиброза, цироза или карцином.
В повечето случаи диагнозата се открива случайно, при кръвни изследвания или при проверка на други болести. При ранно откриване хепатитът е лечим напълно, казват лекари. „Лечението на хепатит С е решен от медицинска гледна точка проблем, но новите терапии у нас са насочени предимно към пациентите с напреднала чернодробна болест“, коментира проф. Кацаров. По думите му най-новата неинтерферонова терапия атакува вируса, не му позволява да се развива в чернодробните клетки и така го елиминира. След терапия от 3 месеца при 95 на сто от пациентите вирусът на хепатити С е унищожен. Въпросът е да се хване на време.
В световен мащаб болестта се оказва по-голяма заплаха и от СПИН. Най-опасният хепатит е 4 пъти по-разпространен от вируса на ХИВ, но за него се говори по-малко. Между 170 и 200 млн. души в момента по света носят заразата, а броят на инфектираните обаче непрекъснато расте, тъй като вирусът поразява средно по 4 млн. души всяка година. Повече от 50% заболелите са инфектирани чрез интравенозни наркотици, останалата част с кръвопреливане, секс, татуировки, медицински процедури и други фактори.
