Велики четвъртък крие много символика. На този ден предците ни не работели и извършвали много обреди, най-важният от който е боядисването на яйцата. Първото винаги е червено, като символ на Христовата кръв.
С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството.
Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което досега е стояло в къщата, за да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.
Първото яйце се счита за целебно и има магична сила. Предпазва къщата от зли сили.
Едва след това се боядисват и другите яйца.
На много места децата наричат определени яйца, а младите момичета си пожелават желания и ги боядисват. Ако яйцата им не се счупят веднага - желанието им се ще сбъдне.
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденския хляб.
Той носи най-разнообразни названия по територията на цяла България - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.
Обикновено се украсява с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.
У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така, както боядисаните в червено яйца - кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага също червено яйце.
В този ден всеки може да си пожелаете нещо, ако държите в ръка пари или някаква друга ценност. А ако е праведен – скоро ще му се сбъдне мечтата и желанието.
Вярва се, че през тази нощ момите сънуват човека, за когото ще се омъжат, като слагат пръстена си под възглавницата.
