Забравен в пущинака на пустинята Тарт, индийският регион Шекавати някога е бил дом на живеещи в неописуем разкош индийски милиардери. Днес много от огромните имения на богаташите се рушат, но избледняващите фрески и напукани фасади все още пазят спомена за изчезващата слава на щата, съобщава Би Би Си, цитиран от Блиц.
Почти всеки сантиметър от разкошните имения, намиращите се в градовете и селата на Шекавати, е покрит с изящни рисунки и отрупан с безбройни детайли. Шекавати е регионът, където на едно място са концентрирани най-много стенописи в целия свят. За да защитят наследството си, два окръга от щата Раджастан са забранили продажбата на имотите на всеки, който може да повреди вида им. Целта е Шекавати да се запази и рекламира като туристическа дестинация.
Районът Шекавати просперира неимоверно през 19-и век благодарение на оживената търговия. Тогава властите намалили таксите, за да привлекат търговците и за да изместят пазарите от близките Джайпур и Биканер към себе си. Търговците от околните градове се преместили в Шекавати и натрупали огромни състояния от алъш-вериша с опиум, памук и подправки.
Скромните търговски къщи започнали да отстъпват пред огромни имения в края на 19-и век.
Когато търговските пътища се изместили от керваните към морските маршрути и железницата, търговията в целия щат Раджастан започнала да запада. Далновидните предприемачи започнали да се изнасят към пристанищните градове Бомбай и Калкута на брега на Индийския океан, но продължавали да изпращат пари към домовете си в Шекавати. Така поддържали пищно украсените си домове и помагали на семействата си да поддържат имидж на несметно богати.
Повечето имения са построени в един архитектурен стил – обикновено на два етажа, с 2 до 4 открити двора и правоъгълно пространство по средата. Всеки двор и свързаните с него стаи са проектирани за определени дейности. Първият двор след входа в къщата е бил за мъжете и техните бизнес дела, вторият – за жените, а другите два – за готвене и обори за животните.
Търговците, обаче, не оставяли и един камък неизрисуван и поставяли своя специфичен отпечатък върху домовете си с изкусно издълбани дървени входове, помпозни огледала и най-важния отличаващ елемент – демонстративни рисунки, изобразяващи всекидневния живот и митологията.
Уникалните стенописи са въведени на мода за пръв път през 17-и век от царете на Джайпур. Търговците използвали всяка повърхност, за да си ги поръчат – външни стени, вътрешни стени, тавани и дори местата под сводовете и корнизите. Често на тях са изобразявани сцени от индийските епоси Махабхарта и Рамаяна.
В началото на 20-и век започнали да навлизат и европейски елементи чрез търговците, които пътували на запад. Те пресъздавали това, което виждали в големите градове. В редки случаи художници били изпращани в Европа, за да наблюдават и пресъздават образи. Затова, освен традиционните образи, в Шекавати могат да се видят рисунки на кралица Елизабет, Исус, херувими, парни двигатели и грамофони.
В началото на 20-ти век индийските богаташи започнали да се изнасят от пустинната земя, за да търсят по-добри възможности в мегаполиси като Мумбай и Калкута. След като цялата търговия се преместила, и именията били изоставени. Някои от най-големите съвременни магнати и предприемачи на Индия произхождат от пустинния район.
За шастие, красивите постройки не са потънали напълно в забрава и в момента част от тях се реставрират. Някои от най-известните са превърнати в музеи и обществени галерии. Други са превърнати в хотели, но с изричното условие да бъде запазен автентичният им вид.
