Дръж се, Кунева, трепери Бареков.
Николина Ангелкова я дадоха по CNN.
В Ню Йорк, българският министър даде интервю и за едно от най-авторитетните икономически предавания на CNN – „Quest Means Business“, с водещ световноизвестният журналист Ричард Куест, съобщават от Министерство на туризма. Сред темите, които дискутираха бяха предизвикателствата пред глобалната сигурност и отражението им върху туризма, както и емигрантският поток в Европа. „България е водеща дестинация по отношение на цена-качество“, подчерта българският министър. „Ние имаме всичко – море, планини, минерални извори и впечатляващ брой културни и исторически паметници“, каза тя пред световната медия. Министър Ангелкова не пропусна да отбележи и че българите сме изключително гостоприемни.
Не само я дадоха, ами и седеше на "горещия стол". Слава Богу, не при Кеворкян, а при Ричард Куест, пише webcafe.bg.
Ако случайно не сте запознати с творчеството му - в Министерството на туризма са го проучили за вас.
Толкова труд са хвърлили в разузнаването, че са си оставили ръцете.
Не само защото са превърнали биографията му основна тема на съобщението, но и защото се оказва, че "горещия му стол" преди Ангелкова е търкал и някакъв агент на име Доминик ЩРАУС-Кан, както явно е прочут старият коцкар в Министерството на туризма.
Ето какво пише в съобщението:“ Ричард Куест е най-известният международен бизнес кореспондент на CNN и водещ на популярното предаване "Quest Means Business", което се излъчва директно от нюйоркското студио на световноизвестната медия. Той е и сред най-разпознаваемите лица на CNN. Гости на предаването му са били и световни лидери като Дейвид Камерън, някои от най-големите световни банкери, включително Джейми Димон от JP Morgan Chase и Робърт Зелик, бившият президент на Световната банка, както и водещи европейски политици, сред които изпълнителният директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард, бившият председател на ЕС Жозе-Мануел Барозо, бившият председател на МВФ Доминик Щраус-Кан. На горещия стол са сядали и някои от най-влиятелните личности на корпоративна Америка като главният изпълнителен директор на DreamWorks Джефри Каценберг и бившият главен изпълнителен директор на Ford Алън Мълали“.
Така или иначе - ако поне веднъж през последните 25 години сте попадали пред включен телевизор, едва ли ви трябва жокер да се сетите за онзи висок, хиперенергичен, перфектно артикулиращ, леко хаплив и доста добър в работата си британец, който от време на време си позволява по някое продуктово позициониране.
Куест, който май не е чувал за Динко от Ямбол, започва разговора с къс пас по темата за бежанците.
Като горда възпитаничка на Harvard Business School, Николина Ангелкова няма нужда от преводач.
И започва диалог на нечуван английски диалект, изплетен в трудоемка дикция с пернишки напеви.
"ЗАСЕГА сме много безопасна дестинация", многозначително вметва министърът на туризма, докато разговорът пакетира България в комплект с бомбастични (буквално) кътчета като Египет, Париж и Брюксел.
Пропуска само да се похвали, че ДАНС откликва при любовни разриви между "еднополови", а сирените за бедствия и аварии се тестват на всяка година на 1 април.
В този момент Куест пуска Ангелкова със засилка по пързалката с въпрос в стил "Ти като пиеш от сутринта, водка ли си сипваш или ракия":
"Откъде се притеснявате, че ще дойде по-голям брой мигранти - от Турция или от Гърция?"
Ходи обяснявай, че си въздържател...
"От Гърция", обявява Ангелкова и едва тогава се досеща да разкаже със свои думи, че България е оня китен остров на стабилност, в който дори сирийски крак избягва да стъпи.
След три минути конспектът се изчерпва, а Куест се обзавежда с дърворезба и хлопатар, които подрежда до снимките си с трите папи и Доминик Щраус-Кан.
Чуждестранният зрител все така не знае къде точно се намира България, но пък разбира, че се продава като "дъ бест дестинейшън валю фор мани".
Онези, които вече са опитвали и меда, и жилото на "валюто", разбират защо само в българското меню са срещали деликатесите sponges with butter и cheese with copper.
А някъде в Министерството на туристопотока си пишат червена точка за добре свършена работа.
