Почина бившият германски външен министър Ханс-Дитрих Геншер. Той си отиде на 89 години, заобиколен от семейството му, предадоха световните агенции, позовавайки се на неговата канцелария. За по-малко от година Германия загуби Егон Бар, бившия канцлер Хелмут Шмит и бившия външен министър Гуидо Вестервеле. Ранни години Ханс-Дитрих Геншер е роден на 21 март 1927 г. в Райденбург, района на Хале. Завършва гимназия в град Хале, информира БГНЕС. В края на Втората световна война участва в битката за Берлин, след което попада в плен първо при американците, а след това при британците. След освобождението си от плен работи в строителството. През 1949 г. завършва право в Лайпциг и работи в различни компании в Западна Германия. Партийна кариера От 1946 до 1952 г. е член на Либерално-демократическата партия на Германия, а от 1952 влиза в редиците на Свободната демократическа партия /СвДП/. Първоначално той е член на младежката организация, постепенно се издига по партийната стълбица и през 1968 г. е избран за заместник-председател на партията. От 1 октомври 1974 до 23 февруари 1985 г. Ханс-Дитрих Геншер е начело на Свободната демократическа партия. През 1985 г. се отказва от председателския пост, а след оттеглянето му като външен министър е избран за почетен председател на СвДП. Депутат и министър От 1965 до 1998 г. Геншер е депутат в Бунедстага от провинция Северен Рейн-Вестфалия. След изборите през 1969 г. той участва активно в създаването на социал-либералната коалиция и на 22 октомври 1969 г. е назначен за вътрешен министър в правителството на Вили Бранд. През 1972 г. по време на Олимпийските игри в Мюнхен Геншер е готов да отиде като заложник при терористите в замяна на освобождението на спортистите, но терористите отказват размяната. След трагедията Геншер създава антитерористичното поделение GSG 9.
След оставката на Вили Бранд Геншер става външен министър в новото правителство на Хелмут Шмит. На този пост той участва активно в преговорите по подготовката на Заключителния акт на Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа. През декември 1976 г. Общото събрание на ООН приема предложението на Геншер за антитерористична конвенция, в която се казва, че при никакви случаи не трябва да се изпълняват условията и исканията на терористите, взели заложници. От средата на 1981 г. с подкрепата на министъра на икономиката Ото Ламбсдорф Геншер поема курс към разтрогване на коалицията със социалдемократите на Шмит. Поводът за раздялата са различията в икономическата и социална политика. Но решаващата роля изиграва постепенното дистанциране на социалдемократите от двойното решение на НАТО. На 17 септември 1982 г. Геншер заедно с останалите министри от СвДП подават оставка. На 1 октомври 1982 г. за канцлер е избран Хелмут Кол, три дни по-късно Геншер се връща във федералното правителство като външен министър и вицеканцлер. От 1984 до 1985 г. той е председател на Съвета на НАТО и председател на Съвета на министрите на Западноевропейския съюз. Геншер Обединителят В качеството си на външен министър Геншер се обявява за политика на компромиси между Запада и Изтока и разработва стратегия за активно разведряване и продължаване на диалога между Запада и СССР. От 1987 г. Геншер пропагандира активно политиката на разведряване като отговор на усилията на СССР в периода на перестройката.
Геншер изигра огромна роля за обединението на Европа и подготви обединението на Германия. Поначало той заема изчаквателна позиция спрямо последователния план за обединението на канцлера Кол. В края на лятото на 1989 г. Геншер успя да издейства за източните германци, укрили се в посолството на ФРГ в Прага, правото да влязат в Западна Германия. Той активно подкрепяше процеса на политически реформи в Полша и Унгария. По време на своето посещение в Полша през януари 1980 г. се среща с лидера на „Солидарност“ Лех Валенса и му обещава подкрепа. Геншер също така участва в три срещи на министрите на външните министри в рамките на формата „две плюс четири“, на които се обсъждат редица въпроси свързани с обединението на Германия. През ноември 1990 г. той подписа във Варшава с полския си колега Кшищов Скубишевский договора за германско-полската граница, която трябва да мине по линията Одер-Ниса. Популярността на Геншер в родния град Хале и надеждите за по-добро развитие след обединението водят до това, че на изборите за Бундестаг през 1990 г. в Саксония-Анхалт за СвДП гласуват 17,61% от избирателите. На 18 май 1982 г. Геншер по собствено желание подаде оставка от поста външен министър. Той беше част от федералното правителство в течение на цели 22 години.
Ханс-Дитрих Геншер е един от архитектите на обединението на Германия. „Той изграждаше мостове, беше човек готов за диалог“, каза за Геншер неговият политически наследник и приемник на поста външен министър Клаус Кинкел. Според него, Геншер беше политик от световна величина и винаги е предпочитал сътрудничеството вместо конфронтацията. А обединението на Германия стана негова цел в живота. Чрез постоянната му готовност за диалог и способността му да води преговори Ханс-Дитрих Геншер посвети себе си на помирителната политиката на Студената война. „Нашата цел в Европа е да работим за постигане на мир, в който германският народ да възвърне своето единство”, каза той в реч пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк през 1975 г. Мотото на Геншер беше „отиди при другия” – изслушай, поговори. С тази стратегия той играеше голяма роля на международната сцена. Той използваше дипломатическите си умения, за да бъде добре приет като събеседник, коментира Дойче веле. /БГНЕС
