Сирни заговезни (Поклади) или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение. Той винаги е седем седмици преди Великден.
На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.
На празника се иска прошка, т. нар. Прощална неделя, защото в този ден всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати.
По традиция по-младите посещават домовете на по- възрастни роднини и близки и искат прошка. В християнския смисъл, да простиш, е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос /Великден/.
В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме.
Но дори и в чисто човешко разбиране, прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир.
На трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват млечни храни - сирене, кисело мляко, а също, яйца, пиле, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва.
Това е последния ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това започва Великия пост, който е седем седмици.
След празничната трапеза на Сирни Заговезни, вечерта се извършва ритуала
Хамкане.
На дълъг червен конец се завързва и се спуска от високо парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста, без да го докосват с ръце. Който успее, ще се радва на добро здраве през цялата година.
След ритуала конецът се пали и възрастните гадаят по начина, по който гори, каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали сватба. Ако гори конецът бързо - много жито ще има през годината, ако конецът тлеел - на лошо било. Черупките пък хвърляли при кокошките да снасят повече.
