Хиляди бежанци нощуваха на открито на пункта Идомени-Гевгелия на гръцко-македонската граница. Натискът по границата между двете страни се увеличава с всеки изминал ден, след като потокът от емигранти от Турция не спира, а страните от Западните Балкани и Австрия ограничиха рязко приема на чужденци. На Идомени напрежнеието расте заради невъзможността бежанците нито да продължат, нито да се върнат.
Саба е от Северен Ирак, Кюрдистан. Той е в Идомени със семейството си, двете си деца и болната си майка. Разказва, че всичко си купуват сами, защото нямат нищо. "Имаме само това, което е върху нас. Понякога хора се отбиват и ни дават дрехи, но пари - не", разказва пред БНТ мъжът.
Саба не гори от желание да отиде в Германия, където може би няма да го приемат. Обратно в Кюрдистан имал високоплатена работа за едно от многото чужди нефтени компании. Изкарвал толкова, че да живее добре. "Преди три години имах работа и заплата от 1500 долара. Работех за голяма компания. Имахме много в Кюрдистан. Петролни компании, строителни, всякакви", споделя той.
Сега, обаче, е на Идомени. Ще вечерят риба и лук. От консерва. Децата му са едва няколко годишни и трудно понасят лошите условия. Кал, дъжд, студ и неизвестност.
Саба мисли, че всички ще минат през Македония. "Не виждам как ще оставят хората", аргументира се той.
Докато Саба отвежда майка си на лекар, разположен в една от палатките наблизо, Асан пази вечерята. Асан е също от Кюрдистан и е не по-малък песимист за следващите няколко дни. Македония вече не пропуска всички. В Северен Ирак не го чака нищо.
"Няма нищо в Кюрдистан. Само останки. Кюрдите са силни, но отстлабват заради ниските цени на петрола. И затова хората лека-полека се изнасят оттам", разказва Асан.
Сега една от най-големите му грижи е дъщеря му. Тя се казва Сана и е на 3 години и половина. Асан още не е решил накъде са тръгнали с дъщеря му. "Към страната, която ще ни предложи най-доброто", казва той и допълва: "Най-вероятно ще отидем в Германия".
