Българска литература ще се изучава в четири класа – седми, десети, единадесети и дванадесети. Това са обяснили специалисти от МОН на първите обществени обсъждания на новите учебни програми, които започнаха днес във Враца с участието на директори, учители, родители и експерти от областите Враца, Монтана, Видин, Плевен и София-област.
Според заместник-министърът на образованието и науката Диян Стаматов сроковете за обсъждане на програмите за втори, шести и осми клас са кратки, но това се налага от факта, че за изготвянето на качествени учебници в Закона за предучилищното и училищното образование също са разписани ясни срокове.
„За да има добри учебници за учебната 2017/2018 година, когато ще влезе в сила реформата за втори, шести и осми клас, трябва да намерим съгласие по учебните програми сега - до средата на март", посочи още Стаматов. По думите му до момента към МОН не са подадени никакви писмени становища. "Този закон буксуваше 15 години - тъкмо тръгне и се връща, не можем да си позволим това повече, законът е факт и сроковете ще бъдат спазени", добави той.
На срещата експерти от МОН са обяснили, че българска литература ще се изучава повече от четири години - изцяло в 7-и, 10-и, 11-и и 12-и клас, н и с отделни текстове в останалите класове. Досега такъв акцент върху българската литература не е имало и разпределението ще се фокусира именно върху нея заради външното оценяване.
За първи път в програмата е разписано ясно разпределение между часовете за литература и часовете по български език. Това ще реши проблемите с грамотността, смятат просветните специалисни. Обособени са часове и за комуникационни способности по няколко часа седмично, за да може децата да добият умения и за справянето си като граждани в реални ситуации.
