Да се чуете записани по радиото ви се струва като ужас и безумие, нали? Разбираме ви пооовече от добре. И гласът никога не е същият - сякаш някой го е издърпал от гърлото, намачкал го е здраво, разтеглил е гласни, безгласни, направил ви е по-цвърчащи, по-басови, по-по-по-ужасни, отколкото самите вие чувате себе си. Добре позната история. И да, усещането е неприятно, пише radioenergy.bg
Кои са причините това да е така?
Когато слушате гласа си на запис, звукът, под формата на вибрации във въздуха, стига до вас като кара тъпанчето в ухото ви да трепти. Трептенията на тъпанчето се предават по-нататък към вътрешното ухо с помощта на три костички: чукче (maleus), наковалня (incus) и стреме (stapes). Те подават трептенията още по-нататък към спирална структура, пълна с течност и покрита с малки власинки, наречена кохлея. Тя трансформира вибрациите в нервни сигнали, които се изпращат към мозъка.
Но защо този глас звучи толкова различно от това, което сте свикнали да чувате?
Освен по въздуха, гласът ви стига до вас и по друг начин. При трептенето си, гласните струни изпращат вибрации и към черепа. Тези трептения преминават през черепа и така стигат до тъпанчето ви. Но докато преминават през костта, звуковите вълни се разширяват и честотите падат - така гласът, който чувате, е по-нисък. Когато се чуете на запис, гласът винаги е по-висок от това, което чувате в главата си. Но за жалост, тъкмо това на записа е истинският ви глас.
